— Ма! — изпищя Сен.
В последната секунда жирокоптерът се гмурна под бръснача на Анастейзия. Пилота от З2 си го биваше. Пикира бръснещо над леда, издигна се на безопасна височина, зави мигновено и отново се хвърли в атака. Сен видя как капитан Анастейзия хвърли поглед през рамо, как забеляза жирокоптера зад себе си и как дръпна кабела за ускорението докрай. На Сен ѝ се стори, че капитанът вдигна ръка, когато витлата се завъртяха в статорите си и запратиха бръснача настрана. Месинговата машина се наклони странично по вятъра и я последва. Анастейзия никога нямаше да успее да се измъкне. Управляваше раздърпано хвърчило, залепено надве-натри от Макхинлит с помощта на електрожен, малко жица и пистолет за лепило. Преследвачът ѝ управляваше бърза, умно конструирана машина от З2, създадена за преследване. Тя имаше акумулатори. Той имаше бензин.
Сен проследи как двамата се смаляват в огромната белота. Вече разбираше какво е самота, самотата на Еверет. Компасът ѝ сочеше една посока. Сърцето ѝ — друга. След това видя нещото до компаса, червена сфера с размерите на юмрука ѝ. Моновлакното, най-важното оръжие на бръсначите, докато все още бяха изпълнявали функцията си на дронове резачки.
— Ма!
— Пести енергия — нареди остро Анастейзия.
— Ма, не. Можем да го победим. Не сме безпомощни.
— Връщай се на Евърнес.
— Ма, в мен е влакното, режещото влакно. Онова, което прорязва всичко.
Мълчание, запълнено от вятър в окабеляването и писъка на налитащия леден сняг.
— Идвам.
Беше глупаво и беше очевидно, и беше последното, което можеше да се случи, когато си се вкопчил в отчаяна битка с неумолим враг, но сърцето на Сен подскочи в гърдите. Усети как топлината плъзва през нея, през лицето, ръцете, изстиналите връхчета на пръстите ѝ. Далеч нататък, на мястото, където небето и ледът се срещаха, тя видя как оранжевото петънце на име капитан Анастейзия престана да се смалява и вместо това започна да нараства. Но жирокоптерът я следваше плътно и беше по-голям, по-силен и по-бърз. Анастейзия никога нямаше да се добере до нея. Сен се залюля в амуницията, наклони лоста за управление наляво и зави към майка си.
— На парчета! — изкрещя тя в защитния, вкоравен от ледени кристали шал. — Ще те нарежа на парчета, негоднико! Мразя те, умри! — До този момент бе зърнала единствено очила и пилотски шлемофон от пилота, но го мразеше. Мразеше факта, че летателният му апарат е по-голям, по-мощен и по-бърз. Мразеше факта, че не спираше и не спираше да налита, че никога няма да се откаже, че никога няма да отстъпи. Мразеше и това, че не го е грижа кои бяха Сен и майка ѝ, че не го беше достатъчно грижа, че да го е грижа, че за него бяха просто набелязани цели. Искаше да го нареже. Искаше да го омотае в моновлакно и да го затегне. Искаше да види как пилотът пада от небето и се пръска по леда на окървавени, потръпващи парчета. — Мразя те повече от всичко! — изкрещя.
Анастейзия връхлиташе ниско и бързо. Сен издърпа червената дръжка и усети как натежава в ръката ѝ. Наклони лоста за управление и пое по такава траектория, че да се размине с Анастейзия почти витло до витло. Това беше трудната част. Имаше само една възможност, една-единствена. Не. Не беше трудно. Невъзможно. Скоростта на сближаване бе ужасяваща. Зад Анастейзия идваше жирокоптерът, идваше бързо, а вятърът дърпаше и разтърсваше бръснача на Сен. Тя присви очи в очилата и подхвърли в ръка дръжката. Приближаваха. Приближаваха. И — сега. Тя хвърли дръжката и видя само за част от секундата как Анастейзия извърши маневра, за да я улови, след което Сен я подмина, а жирокоптерът се задаваше след нея. Натисна безмилостно лоста за управление, за да накара бръснача да се издигне. Присви крака. Върховете на ботушите ѝ се разминаха на косъм с витлата на жирокоптера. Погледна нагоре. Моновлакното пищеше в макарата си. Анастейзия го беше уловила. Сен наклони бръснача в бавна, извисяваща се крива. Някъде в небето Анастейзия извършваше огледална маневра. Вече не те бяха плячката. Бяха въоръжени. Отиваха на лов. Но Сен виждаше и че сама се е поставила в опасност от собственото си оръжие. Един грешен завой, едно невнимателно пресичане на моновлакното и щеше да бъде нарязана на парчета като жирокоптера. Двата бръснача се издигнаха въртеливо в небето, докато не влязоха във формация, един до друг, на стотина метра разстояние, а жирокоптерът се намираше срещу тях.
Сен се озъби подивяло, когато накара бръснача да се хвърли срещу врага им. По този курс моновлакното щеше да го среже право през средата, щеше да отсече метал, човек и машина на две идеални половини. Слушалката ѝ изпращя.