Таймерът отброяваше на обратно — двайсет, десет, пет. Зареваха клаксони. Порталът беше отворен. Еверет М се хвърли напред. До него Шарлът Вилие скочи като котка.
Когато първият войник изникна право пред лицето му, само на две стъпки след като беше излязъл от входния портал, Еверет М вече бе сигурен, че лабиринтът не е същият. Той се гмурна под лазерния прицел, насочи пръсти и ги прокара през машината. Собственият му лазер преряза чучелото на две димящи половини. От обгорялата линия протече разтопена пластмаса, щом отделената горна половина се разклати и падна на пода. Чучелото нямаше време дори да извади оръжието си.
Еверет М усети как изстива, но продължи напред. Лазерите на пръстите му черпеха енергия от собственото му тяло. С всеки изстрел студът проникваше още по-дълбоко в него.
Коридорът се извиваше в остър змиевиден завой. Очевидно и лесно за отбрана място, с изскачащи войници на всеки от ъглите, които покриваха подстъпите във всяка посока. Тичането из лабиринти бе научило Еверет М да забелязва чертите по пода, ръбовете на скритите отвори, откъдето изскачаха войниците. Той се прокрадна внимателно иззад ъгъла. Пристъпеше ли твърде много напред, сензорите щяха да го засекат, след което войникът незабавно щеше да се появи и да открие огън. Този път нямаше да стрелят с боя.
Чу приглушен изстрел. Трябваше да е от другия лабиринт. Не вярваше да идва от чучело. Една област от коридора с размерите на телевизор се замъгли и се превърна в образ: Шарлът Вилие в собствения ѝ лабиринт, приклещена, точно както и Еверет М, в същия ъгъл. Беше притиснала пистолет в бузата си, готова да го насочи към следващата мишена. Еверет М не се съмняваше, че и Шарлът Вилие го наблюдава на подобен екран.
Но аз мога да видя неща, които ти не можеш, помисли си той. С помощта на новото си сетиво на Трин погледна в тънките като косъм пукнатини по пода и почувства механизмите вътре — онези, които би могъл да види, както и другите, които нямаше как да забележи директно. Усещаше как са свързани и как оперират. Вече те виждам, помисли си Еверет М, като насочваше само с волята си енергия към лазерите в пръстите си. Пое си дъх и се претърколи. Войниците във всеки от краищата на коридора се появиха и започнаха да насочват оръжията си. Отнесе им чисто главите, едната с левия, а другата с десния лазер, още преди да са успели да се прицелят. Отново чу изстрели, но се претърколи точно под огнестрелната дъга на третия войник в далечния край на двойния завой. Докато войникът правеше опити да го проследи, Еверет накара панела в ръката си да се отвори. Наноракетата, която изстреля, моментално обезвреди войника. В тясното пространство на коридорите взривът бе оглушителен. Усиленият му от технологията на Трин слух понижи шума до поносимо ниво.
Чу ли това, Шарлът Вилие?
Еверет М продължи към следващата секция, а екранът, очевидно технология на Трин, го последва. Видя как Шарлът Вилие също обезвреди чисто изскачащите войници с по един изстрел. Пристъпваше като котка надолу по коридора, докато хладнокръвно и уверено презареждаше пистолета.
Следващата секция се състоеше от дълъг, тесен коридор. Голям, очевиден капан. Еверет М го сканира със сетивото си на Трин — беше започнал да мисли за него като за отдалечено зрение. Отдалеч не видя нищо. Но това не означаваше, че там някъде не се крие нещо. Можеше да има капани в капаните, капани отвъд обхвата на отдалеченото му зрение. Или може би нямаше капани — и тъкмо в това се състоеше капанът. Може би лабиринтът бе замислен така, че да те подмами напред с убеждението, че нещо ще изскочи срещу теб, но нищо такова нямаше да се случи, докато толкова се напрегнеш от очакването, че когато истинският капан се задейства, да паднеш право в него. Еверет М зареди оръжията си, накара ги да се плъзнат извън отворите в ръцете му и пристъпи напред. И пристъпи. И пристъпи. Екранът не изоставаше от него. Шарлът Вилие повтаряше стъпките му. Негов зъл близнак, негово човешко копие. Тази секция от лабиринта, помисли си Еверет М, бе тъкмо такъв вид последен капан.
В края на коридора лабиринтът пое рязко надясно. Точно тук трябваше да се задейства капанът. Еверет М насочи енергия към краката си. Точността и огневата мощ са хубаво нещо, но по-доброто от тях е бързината. Бързината е живот. Той се хвърли напред. Стените, таванът и подът оживяха от войници, картечни и ракетни установки. Едно замахване на левия му лазерен пръст отнесе трима войници, а точно насочените изстрели с десния обезвредиха установките, изскачащи от пода. Докато тичаше, скачаше и отбягваше, изстреля наноракети от ръката си, които прихванаха и унищожиха дулата на тавана. Мразеше да му се налага да използва ракетите. Бяха еднократни оръжия, които не можеха да бъдат възстановени. Но отвсякъде го връхлитаха толкова много заплахи едновременно. Пое по следващия завой на лабиринта. Зад него коридорът приличаше на каша от горящи, пушещи пластмаса и електроника.