Еверет М дишаше тежко. Замръзваше. Беше нагнетил опасно количество енергия в лазерите. А нямаше представа какво още го чака. Хвърли поглед на плаващия екран. До този момент какофонията от стрелба и експлозии в неговата част на лабиринта отвличаше вниманието му дотолкова, че не регистрира звуците от пистолетна стрелба откъм страната на Шарлът Вилие. Екранът показваше как жената е застанала спокойно и уверено зарежда оръжието си. По слепоочието ѝ се стичаше една-единствена капка пот.
Част от стената се отвори. Нов коридор, който завиваше и се губеше от поглед. Еверет М стисна юмруци и почувства как енергията се устремява към биотехнологичните лазери на Трин. И пак. И пак. Стрелна се през тунели, които отново и отново водеха в себе си, минаваха над и под себе си, вероятно дори се пресичаха, като на всеки завой ги охраняваха войници. Проправи си път със стрелба през поредица от панели, които се изместваха и оттегляха зад себе си и понякога откриваха път към фалшиви коридори, а в други случаи разкриваха цели батареи от автоматично въоръжение. Скачаше в шахти, които се разтваряха внезапно под краката му, стреляше между краката си към картечни установки, които се разлистваха като смъртоносни метални цветя под него. И всеки път, когато вдигнеше очи, Шарлът Вилие не беше изостанала — хладнокръвна, елегантна и неуморна. Без нито една разрошена руса къдрица.
Зад себе си Еверет М Синг оставяше димящи развалини. Вече трепереше от студ и започваше да изпитва невероятен глад. Собствените му лазери можеха да го убият също както и куршумите на поредния войник. Изсмукваха топлината от него, докато хипотермията се прокрадваше в костите му и му нашепваше лукави, злостни предложения: Забави, полегни си, почини малко, поспи. Но той не спираше да насочва енергия в лазерите. Налагаше се да пази наноракетите в резерва за момента, когато наистина щяха да му потрябват. Адреналинът го заставяше да продължава напред, поддържаше сетивата му на Трин изострени, бързи и смъртоносни. Струваше му се, че тича из лабиринта от часове. Реши, че е напълно възможно да се изгражда наново зад гърба му, да го заставя да завива обратно, за пореден път да минава из коридорите му — същите, но всеки път организирани малко по-различно. Можеше и да са на Земята, но това не бе човешка технология. Беше сигурен. След което го видя — отблясъка на греещ неон. Изходния портал. Спря, за да прихване сиянието с отдалечения си взор. Внезапно го обкръжи пръстен от войници. Еверет М кръстоса ръце и изкрещя. Ветрилото от наноракети ги разхвърли на парчета. Порталът беше пред очите му. Вече можеше да си позволи да използва ракетите. Еверет М насочи енергия към краката си и се затича към кръга от бяла светлина. Войниците не спираха да изскачат на пътя му. Нарязваше ги с лазерен обстрел дори преди още да са се разгърнали напълно и да са заели позиция. Погледна към мобилния екран. Шарлът Вилие беше на три стъпки след него. Технологията на Трин бе превърнала природните сетива на Еверет М — същите сетива, благодарение на които беше толкова добър вратар в „Борн Грийн“ — в нещо, което едва ли не беше суперсила, но Шарлът Вилие се движеше като трениран атлет. Сетивата, мислите и действията ѝ кулминираха в едно — инстинкт. Всичко беше инстинкт, всяко движение — минимално усилие за максимален ефект. И малкият ѝ зловещ пистолет никога не пропускаше.
Нищо не делеше Еверет М от изходния портал. Можеше да спечели надбягването с един бърз спринт. След което си спомни. Погледни зад себе си. Обърна се в мига, когато войникът отскочи от пода. Една наноракета го превърна в отломки от летящи пластмаса и метал. Когато се обърна отново към портала, видя, че Шарлът Вилие тича към своя собствен сияен изход. Видя как войникът се появява зад нея. Видя как се разгъва и насочва оръжията си. Видя, че тя не го забелязва.
Мисъл и действие в унисон. Еверет М прихвана визуално войника в другия лабиринт. Изпрати командните параметри към системите на Трин. Изкрещя и пусна на свобода последната си наноракета. Тя прелетя пламтящо през портала пред него и зави в обратната посока. Давай, давай, давай! — заповяда ѝ мислено Еверет М. Наноракетата влезе в лабиринта на Шарлът Вилие през изходния портал. На екрана очите на жената се разшириха от внезапен страх, докато залягаше встрани от траекторията на ракетата. Смяташ, че се опитвам да те убия, помисли си той. Ще разбереш истината след три, две, едно… Чу експлозията през стената на лабиринта. Шарлът Вилие погледна зад себе си. И незабавно разбра. После се втурна към изхода. В своя собствен лабиринт Еверет М на свой ред се затича. Но му беше толкова студено, изпитваше такова изтощение. Проследи как жената прекрачва през портала си на две стъпки пред него.