Шарлът Вилие спря до собственото си копие. Почти не се бе задъхала. Еверет М разпозна изражението ѝ. Не беше победоносно. А нещо, което никога дотогава не беше виждал: омраза. Спасих живота ти, помисли си той. Длъжница си ми, винаги ще си ми длъжница и това те изпълва с омраза. И тази омраза ще насочиш към мен. Той деактивира лазерите си с една-единствена мисъл, след което затвори оръжейните портове, които Мадам Луна бе инсталирала в тялото му. Вече си имам враг.
6.
По палубите и подпорите от въглеродно влакно имаше полепнал сребрист скреж. Дъхът на Еверет замръзваше още докато излизаше от устата му. Той избърса внимателно ледените кристалчета от екрана на Доктор Квантум. Едно небрежно докосване и рискуваше да изтрие някой ключов програмен ред. Дни работа, докато температурите все повече спадаха, а Макхинлит правеше всичко възможно да съхранят останалата им енергия, можеха да се изпарят в нищото само за миг. И на всичко отгоре нямаше начин да бъде сигурен, че някъде в кода не са останали грешки, отново благодарение на незабелязано потрепване в пръстите — толкова измръзнали, че боляха. Еверет си припомни за учителя по физкултура в „Борн Грийн“, който бе решил да приключат срока преди коледните празници с футболно първенство. Въздушният фронт, който се спускаше направо от Гренландия, караше суграшицата да хвърчи почти хоризонтално. Само след десет минути пръстите на Еверет така се бяха вкочанили, че вече не можеше да държи топката. Ритник, удар с ръка, хвърляне между топката и мрежата — най-доброто, на което беше способен при тези обстоятелства. Учителят съдия най-сетне милостиво беше надул свирката. Под душа у дома Еверет едва ли не плачеше от болка, докато горещата вода болезнено възвръщаше живота в замръзналите му ръце.
Сега беше по-зле.
Еверет духна пръстите на дясната си ръка, за да им вдъхне малко топлина и да ги размърда. Готово. Беше готов. Беше приключил с дългото, болезнено, черно задължение. Нямаше мигове на внезапни открития, нямаше заслепяващи прозрения, които да го вдъхновяват и подтикват да работи отвъд границите на изтощението и глада. Не беше като в онази вечер, на две вселени разстояние, когато откри как да превърне данните в Инфундибулума в карта на мултивселената. За разлика от онази вечер на бляскаво вдъхновение, сегашният проект бе преминал като монотонно газене из превод на един бит програмен код в друг, в откриване на начини Инфундибулумът и скоковият пистолет да комуникират един с друг. И най-сетне бе приключил. С удоволствие би отделил ден — дори няколко часа, — за да провери работата на кода. Но разполагаше само с двайсет минути. С толкова преднина разполагаха капитан Анастейзия и Сен пред каквото там бяха открили сред ледовете. Радарът на Шарки бе засякъл три обекта: два малки, бързи и бягащи презглава; и един голям и също толкова бърз.
Еверет не вярваше в никой бог, така че не можеше да се помоли дори мъничко. А не вярваше и в късмета — известно му беше как работят вероятностите и как хората обичат да откриват смисъл в съвпаденията. Така че каза просто:
— Добре, давай… — молитвата на вечния чудак аутсайдер, след което почукна бутона старт.
Нагоре по екрана протече код. Еверет наблюдаваше, докато дъхът му излизаше на пара и замръзваше. Кодът се превърташе и превърташе, и превърташе. Дали не беше влязъл в безкраен цикъл? Точно се канеше да натисне бутона отмяна, когато екранът почерня, а после се избистри, за да разкрие десктопа и диалогова кутия за инсталация. Той почукна инсталиране. Зелената лента за прогреса се изпълни. Еверет осъзна, че е затаил дъх. Екранът отново почерня. След което се зареди Инфундибулумът — заедно със собствения му нов код: Скоковият контролер. Еверет бе използвал дизайн по спомени от контролните системи на Портала на Хайзенберг в родния си свят, скрит в стария тунел под Ламанша, останал от експлораторните изкопни работи, заровен дълбоко под варовиковите скали. Работата със Скоковия контролер беше проста. Завличаш адрес в мултивселената — от Инфундибулума в панела дестинация. След това натискаш големия бутон СКОК. Интерфейсът захранваше с код скоковия пистолет, който отваряше максимално апертурата на портал около Евърнес. И докато мигнеш, се намираш някъде другаде.