— Половината витлови мотори са мийзи, а баластът е станал на лед — изсъска тя. Бавно, съвсем бавно Евърнес се претърколи обратно до хоризонтално ниво. — Хайде, полони! — изкрещя момичето, без да престава да работи с управлението като с клавиши на музикален инструмент.
Евърнес се напрегна на единственото си придържащо въже, подобно на животно, което опитва да измъкне крака си от капан. Главното комуникационно табло изпращя:
— Внимание, въздушен кораб, внимание, въздушен кораб. — Гласът проговори със странен английски акцент от З2. Това не беше родният език на тези хора, припомни си Еверет. На онази земя нямаше англичани. Бяха смесица от маври и испанци. Специалният пратеник на Множеството Ибрим Ходж Керим… Еверет винаги мислеше за него като за съюзник… беше научил английски чрез имплант, включен директно в мозъка му. Хората, които разполагаха с технологията да сторят нещо подобно, едва ли биха изпитали трудност да унищожат Евърнес. — Взели сме ви на прицел с множество надмогващи огневата ви мощ оръжейни системи. — Приземете се незабавно, приземете се незабавно.
Но няма да ги използвате, помисли си Еверет. Не бихте рискували да унищожите Инфундибулума. Сигурно бяха наясно, че заплахата им е напразна. Трябваше да разполагат с непознати, умни начини, за да обезвредят един въздушен кораб.
— Пристигнахме ли вече, мистър Синг? — попита капитан Анастейзия.
В центъра на екрана на Доктор Квантум засия един-единствен бутон: тези промени изискват да рестартирате.
— Рестартирам системата.
Момент от сайта „ТВ тропи“, помисли си Еверет, докато приложението се изключваше. Екранът се опразни. Рестартиране На Системата В Последния Момент. Поредно разтърсване: и другото въже се бе скъсало. Сен изписка тихичко, щом Евърнес започна да се изкачва стръмно. Ръцете ѝ танцуваха по таблото, като нагаждаха, стабилизираха и балансираха пропелерите.
— Приземете се незабавно, въздушен кораб от З3, приземете се незабавно! — настояваше високоговорителят.
Капитан Анастейзия стоеше до прозореца и гледаше надолу. Не говореше и не помръдваше.
— Не можем да им се изплъзнем — обади се Сен.
— Не от тях опитвам да се изплъзнем — отговори капитан Анастейзия.
Звукът бе така огромен, така ужасен, че прониза воя на претоварените пропелери, стенанията на напрегнатия скелет на Евърнес. Беше безкраен, разкъсващ писък. Звучеше така, сякаш целият свят се пропуква. Беше звукът на милион километри натрошено стъкло. Еверет и Сен се хвърлиха тичешком към прозореца. Евърнес вече бе нависоко и това им разкриваше добър поглед към преследващия ги боен кораб, в този момент почти точно под тях. А директно под вражеския кораб ледът се раздробяваше в паяжина от пукнатини и цепнатини, които следваха посоката на летателния апарат на въздушна възглавница. Еверет затаи дъх. От мостика на Евърнес се виждаше онова, което екипажът на кораба под тях нямаше как да забележи — тъмен пролом, който се разтваряше в леда зад тях, стрелваше се подире им като начупена мълния. Ледовете се разделяха. В последния миг пилотът на летателния апарат забеляза угрозата и опита да завие встрани от нея, но вече беше прекалено късно. Дълбоката пукнатина в ледника се разшири до бездна, каньон в морето от белота. Корабът им се поколеба на ръба и полетя надолу, преобръщайки се.
— Мили Боже — произнесе капитан Анастейзия. — Тези хора, всички тези добри хора, бедните хора!
И чак тогава Еверет зърна дъното на пукнатината в леда. Беше огромна и мрачна, и мърдаше.
— Ма, когато бяхме навън, видях… — започна Сен, но гласът ѝ заглъхна, докато търсеше думи, с които да го опише.
— Аз също — каза капитан Анастейзия с глас, който Еверет никога повече не искаше да чува. — Върнете се по постовете си.
Момчето се изтръгна от ужаса. Каквото и да беше онова долу, нещо огромно, нещо древно, пробудено от вибрациите на летателния апарат на въздушна възглавница над ледовете, нещо, което можеше да глътне Евърнес наведнъж… се движеше.
— Статус, мистър Синг.
Доктор Квантум беше рестартиран. Пръстите на Еверет полетяха над контролите по екрана, като отваряха приложение след приложение.