— Включвам Скоковия контролер.
— Мистър Макхинлит — изрева капитан Анастейзия в микрофона. — Каквито и мощности да са ни останали, пренасочете ги към скоковия портал. Сен, пълен стоп на пропелерите. Мистър Синг, сега сме във вашите ръце.
Инфундибулум отворен. Адрес в мултивселената избран. Скоковият код за напускането въведен. Но Евърнес вече беше напуснал първоначалната позиция, изчислена от Еверет като изходна точка, и корабът в момента се носеше на дрейф по вятъра. Всеки скок започваше от определен код и завършваше на друг. Еверет трябваше да намери местонахождението им в този свят, след което да го свърже към кода на крайната им цел. А кодът, от който се нуждаеше в този свят, се променяше с всяка изтекла секунда.
— Дънди, Атланта и пресвети Пио — каза Сен. Семейната ругатня на Шарки.
Но в гласа ѝ нямаше ярост или омраза, просто леденостудена скованост. Еверет вдигна очи. Нещото в леда се бе надигнало, онова, което бе изяло летателния апарат, унищожителя на светове. Издигна се от бездната, по-високо от Евърнес, червей, дракон, ледено чудовище, всичко от това и нищо от него. Метал. Беше от метал. От метал и подута, лишавана от слънчеви лъчи плът. Тъпата му муцуна се изви в безкрайното небе, като долавяше с органи и способности, непознати на човека, в търсене на улов. Опипващо. Главата му се обърна и погледна Евърнес. Беше обсипана с медни илюминатори. Главата се разтвори. Продължи да се разтваря. Еверет бе видял една от изкопните машини, с която дълбаеха тунели за лондонското метро. Тя беше оборудвана с пръстени, пръстени и пръстени от зъби, ръбове и лопати. Главата на Леденото нещо се разтвори като цвете — цвете от остриета и стържещи колела.
— Мистър Синг — обади се капитан Анастейзия.
Ето. Еверет грабна кода и го плъзна в Скоковия контролер. След това отвори прозорец за крайната цел и завлече кода за крайната им цел. Бутонът беше сив. Бутонът беше сив. Бутонът не можеше да е сив. Бутонът не трябваше да е сив. Сивото значеше смърт. Той вдигна очи. Смъртоносната уста на Леденото нещо се спускаше върху тях. Хвърленият поглед отвлече вниманието му, помогна му да види онова, което не бе забелязал от прекомерно взиране: диалогова кутия.
Това ли е желаната от вас крайна точка? Приемане/ Отхвърляне.
Приемане.
Сен изкрещя нещо на език, който Еверет не разбираше. Капитан Анастейзия беше черна сянка на фона на вселената от остриета и бивни, и въртеливи зъби. Бутонът позеленя. Скок. Еверет го натисна с всичка сила. Светът побеля.
— Къде сме? — чу се гласът на Сен някъде в белотата.
А после белотата се превърна в синева, с облаци, облаци, които не бяха направени от зъби, които не искат да те изядат — просто облаци. Малки, пухкави облачета. Над тях един самолет блещукаше на слънцето.
— У дома — отговори Еверет.
7.
Излезе от мрака, за да навлезе в мрак, толкова непрогледен, че не виждаше нищо. Чак тогава Еверет М си припомни, че може да направи нещо по въпроса. Можеше да направи нещо почти по всеки въпрос, откакто се завърна от Луната. Една мисъл се отвори в системата за усилване на образи, която Мадам Луна бе инсталирала в мозъка му. Еверет М имаше чувството, че всяка минута открива по някое ново подобрение на Трин, някой нов ъпгрейд. Мащабите на онова, което бяха изсипали в него, бяха ужасяващи, като внезапно да откриеш, че си на ръба на много висока сграда и се взираш надолу. Бяха инсталирали отворени врати навсякъде из него. У дома — където и да се намираше домът му сега — на кухненската стена имаше предколеден календар, непосредствено до снимката с автограф на диджей Крис Еванс от „Рейдио Ту“ и някои от размазаните рисунки на Вики-Роуз. Двайсет отворени прозорчета. Още пет неотворени. Под всяко прозорче — картина, моментална фотография, неочаквана изненада. И той беше като онзи календар, но с чуждоземни оръжия и суперсили вместо заснежени сцени, червеношийки и библейски мъдреци, които сочат към една звезда.
Мракът просветляваше. Намираше се във влажна, усойна камера. Порталът на Хайзенберг беше в центъра на пръстен от работни станции, а под краката му имаше метална решетка. Над него се простираше груб каменист таван, разчертан от снопове захранващи кабели и накован с леки скоби. Беше лице в лице с редица войници в черно. Меки кепета и твърди оръжия. Оръжията им бяха насочени към него. Какво си мислеха, че ще направи? Еверет М пристъпи по рампата. Оръжията потрепнаха, но останаха насочени към сърцето му.