— Френският контрол на полетите иска от нас да се идентифицираме — каза Шарки.
— Кажи им, че сме рекламен цепелин за международен цирк — отговори капитан Анастейзия. — Придържащите ни въжета са се скъсали и сме на дрейф по вятъра. Препоръчай им да предупреждават всички околни летателни апарати.
— Цирк дю Солей — каза Еверет. — Това е истински цирк на моя свят. Този свят. Искам да кажа, тук.
Шарки повдигна вежда. Капитан Анастейзия кимна: Изпълнявайте. Френският на Шарки беше бърз и добър. Дали го бе научил по време на своите пътешествия, или му беше в наследство като част от семейство Лафайет? Еверет бе по-несигурен от всякога каква порция от личната легенда на Шарки е вярна, както и доколко може да се довери на мъжа, който я разпространяваше.
— Отново френските служби по контрол на полетите — каза Шарки. — Номерът не мина. Телефонирали са на Цирк дю Солейл или както там го нарече. Дори не са в страната, какво остава да им липсва цепелин. Въоръжените им сили подготвят за излитане изтребители.
— Проклятие — процеди капитан Анастейзия. — Трябват ни отговори.
При което Еверет почувства как го озари, внезапно, в един миг, от начало до край, без да се налага обмисляне, изпробване, оценка, също както в нощта, когато видя формите на Инфундибулума да се реят в седемизмерното пространство на ума му и му бе останало единствено да вземе реалността в ръце и да я оформи съгласно своето въображение.
— Мадам, имам една идея.
— Ако прилича на последната, която ти хрумна… — започна Шарки.
— Достатъчно, мистър Шарки — прекъсна го капитан Анастейзия.
— „Мъдрите ще наследят слава, а безумните ще отнесат срам“ — измърмори Шарки.
— Мога да ни скрия на възможно най-очевидното място — продължи Еверет. — Точно под носа им. — Беше настръхнал от вълнение. Чуйте ме, искаше да каже, гениално е, просто е, ще проработи. — Но първо трябва да направим скок на Хайзенберг.
— Не искам да се връщам в онази ледена вселена — каза Сен.
— Няма да ходим в друга вселена — обясни Еверет. — Не разбирате ли? Ако мога да отворя портал между две вселени, мога да отворя и във вселената. Нещата опират до координатите в Инфундибулума.
Капитан Анастейзия повдигна вежда.
— Засичам множество летателни апарати — обади се Шарки. — Летящи ламарини, които опитват да ни пресрещнат.
— Продължавайте, мистър Синг.
— Нищо повече. Мога да направя така, че да скочим оттук до някъде, където никой дори няма да се сети да погледне.
— Не чувам някой да има друг изпълним план — каза капитан Анастейзия.
— Ами съжалявам, че ще ви разваля красивата приказка, но ми се струва, че сте по-скоро глухи, отколкото глупави — издрънка гласът на Макхинлит от високоговорителите. — Не разполагаме с мощностите. Да го повторя ли, но по-бавно и доста по-високо? Не разполагаме с мощностите.
— Онова, което знам, мистър Макхинлит, е, че не можем да останем тук.
Умът на Еверет се въртеше. Идеите бликаха и кипяха като буреносни облаци. Буря. Капитан Анастейзия му бе разказала как се е оказала приемна майка на Сен. В резултат на буря, при която въздушният кораб Феърчайлд се бе провалил в пламъци от небесата, като прокълнат ангел. Бяха опитали да уловят мълниите. Капитанът бе намекнала, че всички кораби могат да го правят. Еверет още веднъж си припомни семейното пътуване до „Дисниленд Париж“. Бяха лагерували на къмпинг — поредната стратегия за спестяване на разходи. И още на втората вечер една буря на бурите бе разцепила небето и само за трийсет минути изсипа над северозападните покрайнини на Париж дъжд колкото за цял месец. Когато внезапното наводнение от мръсна, пенеста вода накара сгъваемите им столове да нахлуят в палатката, Теджендра набързо грабна спалните чували, надуваемите дюшеци и Виктъри-Роуз и ги натовари на колата. Отбор „Синг“ се появи във фоайето на хотел „Шайен“, за да измокри килима му и да наеме последната свободна стая. Тогава беше август, а сега януари — по-далеч от сезона на мълниите не можеше и да бъде. Мисли, Еверет. Ако Евърнес нямаше начин да открадне сърцето на една гръмотевична буря, откъде другаде можеше да почерпи енергия? Електропроводи. Разбира се. Само ако разполагаше с карта, карта на този свят. Разкритието пред него приличаше на физически удар. Бяха пристигнали в родната му вселена, така че нищо не му пречеше да зареди картата на мобилния си телефон. За пореден път цял един свят от информация бе достъпен за върховете на пръстите му.