— Умът се бунтува — каза той. — Вече не можем да се доверяваме на онова, което виждаме. Всичко е фотошоп и холивудски специални ефекти. Умът се бунтува, но тялото вярва. Тялото ми твърди, че това е лунна гравитация, а аз вярвам на онова, което чувствам. Тялото не лъже. — Той отново погледна към пълната Земя. — Казват, че хората, които виждат Земята по този начин, толкова надалеч, че можеш да я закриеш с ръка, вече никога не я виждат по друг начин. Виждат я малка, много красива и крехка. Виждат я като едно, като един свят. — Той се настани на пейката и погледна Еверет М през заседателната зала. — Изключително. Колата ме отвежда до небостъргача „Шард“, вземам асансьора до посолството на Множеството на шейсет и пети етаж. Ето го Лондонския мост, ето ги гарата Лондон Бридж Стейшън и галерията „Тейт“, катедралата „Свети Павел“. Виждаш на разстояние шейсет километра, там горе. Прекрачвам през Портала на Хайзенберг и съм на Луната, откъдето поглеждам цялата Земя и виждам на разстояние четиристотин хиляди километра. В днешно време това са всекидневни чудеса. Твоето поколение е израснало с тях, Еверет. За теб винаги е имало Жената на Луната. Бях на десет, когато дойдоха.
Не, помисли си Еверет. Аз съм от поколението, което никога не е имало момент „Какво правеше ти, когато…?“. Майка му винаги повтаряше, че ако не е бил толкова удобно и мързеливо разположен в нея, е щял да се роди в деня, когато е починала принцеса Даяна. Какъвто си беше, бе изчакал, за да се появи чак след погребението, което означаваше, че бе дал възможност на Лора да проследи как националната скръб се разгръща по новините на Би Би Си, непрекъснато, в продължение на цели дни. Когато съобщили новината, че бързата немска кола е катастрофирала под Париж, че Дама Купа е починала, жените в родилното отделение се събрали около телевизора в общата стая, въпреки че всички разполагали със собствени екрани за платена телевизия. Случилото се било нещо споделено, момент на „Какво правеше ти, когато…?“. Какво беше правила Лора Синг в деня на смъртта на Даяна? Раждах теб, Еверет М.
На Еверет М му се струваше, че преди идването на Трин историята се е състояла от споделени моменти „Какво правеше ти, когато…?“. Какво правеше ти, когато убиха президента Кенеди? Какво правеше ти, когато кацнаха на Луната? Какво правеше ти, когато застреляха Джон Ленън? Какво правеше ти, когато избухна ядрената централа на остров Трий Майл? Какво правеше ти, когато Ирландската републиканска армия взриви Маргарет Тачър? Какво правеше ти, когато генералният секретар на Обединените нации обяви, че Земята е осъществила контакт с извънземен разум? Че е била в контакт с него през последните двайсет години? Че извънземните не се намираха на хиляди светлинни години, а в съседство, на Луната? Че от НАСА са изпратили хора на Луната, отчасти за да осъществят пряк контакт с тези извънземни? Че извънземните са пристигнали в системата Земя/Луна през 1963 година, три месеца преди убийството на президента Кенеди?
Това, мислеше си Еверет М, докарваше големи проблеми на по-възрастните: да създадат своя личен момент „Какво правеше ти, когато…?“ от нещо, което бяха пазили в тайна от тях цели двайсет години. 27-ми август 1963 година: Какво правеше ти? Нещо, което да отличи тази дата като различна или изключителна? Беше ли на рождения ти ден, тогава ли беше първата ти среща, имаше ли почивен ден? Беше ли последният хубав ден на едно чудесно лято, преди отново да започнеш училище? Или денят, в който извънземните дойдоха, беше ден като всеки друг? Отиваше ли на училище, на работа, по магазините, докато в същото време от другата страна на Луната един кораб на Трин се е пробуждал от пътуване, продължило трийсет хиляди години, за да насочи сетивата си към синия свят там долу?
С размерите на кутия за кафе: това знаеха всички за сондата на Трин. С размерите и формата на кутия за кафе. Кафето от години не се продаваше в кутии; в днешно време хората знаеха по-добре как изглежда звездното зърно на Трин, отколкото на какво прилича кутията за кафе. Беше донякъде тясно за космически кораб, който превозва извънземни, но беше точно толкова голямо, колкото трябваше: космическият кораб беше извънземното. Дълго преди сондата да започне своето пътешествие, цивилизацията Трин бе преминала от биологична в машинна интелигентност. Звездата, откъдето идваше сондата — Епсилон Еридани, — дори не беше родният свят на Трин. Вече си нямаха роден свят. Сондите бяха семена, духнати като пух от глухарче. Всяко съдържаше всичко необходимо за построяването на Разум на Трин. Някои попадаха на плодородни светове, прихващаха се, пускаха корен и се превръщаха в цивилизации. Други падаха безкрайно между звездите и така и нямаше да почувстват подръпването на звездна гравитация, която да ги пробуди. Семената бяха евтини и изобилни. Но зрънцето, което се бе пробудило в системата Земя/Луна и започнало да издирва суровини, които да преработи в Разум на Трин, бе открило нещо, което никой друг кораб на Трин не беше. Разумът му се беше протегнал, за да докосне друг. Разум, който не беше Трин, а нещо различно, чуждо.