Представлението вече беше в разгара си, когато забелязах, че на ръба на фонтана, на няколко крачки от мен, е седнал друг мъж. Той се смееше твърде високо, със самоувереността на човек, роден и израснал сред достатъчно привилегии, за да бъде сигурен, че никой няма да се осмели да му каже да млъкне. Но това беше весел звук и именно той привлече вниманието ми към него — през този ден бях склонен да търся радости и развлечения с надеждата, че ще ме измъкнат от унинието ми. Човекът се оказа Дон Педро.
Изненадах се да го видя тук. Монреале беше доста далече от Месина. Освен това, ако беше пожелал, можеше да пътува заедно с мен и Клавдио. След като нямаше нито придружители, нито свита, значи беше дошъл тук с някаква конспиративна цел. Беше облечен в аленочервено и черно, но днес бе решил да остави бронята си — и по-добре, защото с нея щеше да изглежда като една от куклите.
Когато се смееше, той отмяташе глава назад и отваряше уста така, че да покаже всичките си зъби. Острите им краища ми напомниха за една африканска котка, която веднъж бях зърнал в пътуваща менажерия. Той беше същият — лъскава черна козина, остри като бръснач зъби с цвят слонова кост и естествена грациозност, с която бе опънал тялото си край ръба на фонтана. Не бих се изненадал да го чуя как мърка. Смирено извърнах очи — не бях сигурен дали ще ме познае, тъй като по време на пътуването ни от Венеция насам той общуваше само с офицерите си, а когато говореше с нас, се обръщаше само към Клавдио, който бе по-близък по ранг до него. Не исках да си помисли, че си позволявам твърде много, затова насочих вниманието си обратно към сцената с куклите.
Към абсурдните французи се бе присъединила цяла банда красиви кукли с червени ленти на челото и пъстроцветни тесни панталони като арлекини11. Предположих, че това са сицилианците — героите на представлението. Очевидно сицилианците бяха започнали да разпитват французите, да ги карат да говорят техния език, да изрекат конкретна дума. Но колкото и да се стараеха французите, сицилианският не им се получаваше. Дон Педро започна да се смее с цяло гърло. Аз също се засмях. Разсмяха се и останалите.
После камбанките на малката църква от декора отзад се раздвижиха и леко звъннаха. И веднага след тях, сякаш решили да придадат достоверност на играта на измислените герои, камбаните на голямата катедрала зад нас гръмнаха и отекнаха чак в ребрата ми. Куклите, представящи французите, коленичиха и събраха ръце пред гърди, докато сицилианците се настаниха да спят — конците им се отпуснаха, ставите им се сгърчиха и те се превърнаха в купчинки дървени части.
Цялата тълпа се смълча. Ръцете ми, с които галех от време на време водата във фонтана, замръзнаха. Внезапно се изпълних с грозно предчувствие. Изведнъж куклите ми се сториха съвсем истински, пиесата — съвсем истинска, съвсем истински бяха и войниците. Не смеех да си поема дъх, докато наблюдавах със съжаление и ужас коленичилите французи. А когато сицилианците скочиха и извадиха камите си, се изпълних с усещане за неизбежност. През цялото време бях очаквал да се случи тъкмо това.
Сицилианците разкъсаха изработените от златно фолио нагръдници на французите и извадиха оттам малки сърчица от червена хартия, от които висяха червени панделки, символизиращи кръвта и касапницата, на която ставахме свидетели. Панделките литнаха към тълпата и децата — които, както изглежда, знаеха много добре тази история — започнаха да ги събират. Прислужниците дори си ги вързаха в косите. Тълпата завика възторжено и заръкопляска, а кукловодите се показаха, за да съберат овациите и хвърлените монети. Оказа се, че всичките тези кукли са били управлявани само от един възрастен мъж с бяла брада и сина му. Очевидно по тези места кукловодството, подобно на поръчковите убийства, беше семеен бизнес.
Дон Педро започна да ръкопляска бурно като останалите, а после стана на крака и подхвърли към двамата кукловоди цял сребърен реал — жест, който беше толкова щедър, че и бащата, и синът свалиха качулките си и се поклониха дълбоко.
11
Арлекин — понякога наричан и Арлекино. Популярен персонаж от италианската комедия дел арте, най-известната маска на италианския площаден театър. Типичното му облекло е съшито от множество кръпки в ромбовидна форма и много цветове. Името бързо започва да се използва и като нарицателно. — Б.пр.