Но беше значително променен. Лицето му беше обветрено и загоряло като на моряк. Косата му беше по-дълга и в близост до лицето му изрусена до цвят на зимна пшеница. И беше доста по-слаб, всъщност тънък като вейка. Ахнах тихичко, ругаейки наум Парис, задето ме угои като коледна гъска. Елегантното тяло на Бенедикт го правеше да изглежда по-висок, а раменете му бяха някак си по-широки. Конят, който яздеше, не беше старият му кон Бабиека и аз се запитах какво ли се е случило с любимия му жребец. Нямаше помен и от безгрижната усмивка, която помнех, но когато се приближи и ветрецът повдигна къдриците от челото му, затаих дъх. Сега видях, че очите му изглеждат по-зелени от всякога на фона на загорялото му лице. Не можех да отлепя очи от него. Жизнеността бликаше от цялото му същество.
Дон Педро слезе от коня си върху римската мозайка и поздрави чичо ми:
— Драги, синьор Леонато — възкликна, прегръщайки топло стареца, — приемайки ме повторно, вие отваряте вратите си за грижата!
— Никога грижата не е посещавала дома ми, скрита под образа на ваша светлост — избърбори традиционните любезности чичо ми.
Но това беше далече от истината, защото си спомнях много добре събитията от предишното лято. Надигнах се на пръсти, опитвайки се да зърна Бенедикт, но за жалост предстояха още представяния. Напред излезе някакъв злочест и меланхоличен на вид човечец, който беше представен като Дон Хуан — братът на Дон Педро. Като че ли между двамата братя имало някакъв раздор, който впоследствие бил разрешен, но техните проблеми не ме интересуваха. Сега напред излезе Херо и принцът топло й целуна ръка, но над сведената му глава тя и Клавдио си размениха щастливи погледи. Това ме подсети, че преди да заминат на война, графът я харесваше. И едва сега си дадох сметка защо кавалкадата се беше появила отново тук — те не бяха дошли да обявяват война, а да ухажват. Което щеше да рече, че сърцата им бяха точно толкова в опасност, колкото и преди една година.
После тълпата се раздели като Червено море и аз зърнах Бенедикт в мига, в който той зърна мен. Той се усмихна — с толкова сладостна и щастлива усмивка, че облаците се отвориха и от тях нахлуха ангели. Аз също се усмихнах. И после двамата се втурнахме един към друг, защото знаехме, че това ни е писано. Сигурна съм, че щяхме да се прегърнем, ако не се беше намесил чичо ми, пляскайки го толкова силно по гърба, че едва не го събори на земята.
— Драги, синьор Бенедикт, ето ви тук една дама, която поиска новини конкретно за вас! Обзалагам се, че тя веднага ще ви подкани да изберете оръжията си, за да продължите дуела, който започнахте преди една година, и съм сигурен, че ще изберете същото оръжие, което има и тя — езика си.
Хората наостриха уши в очакване като тълпа, събрала се да гледа мечка. Очевидно всички се надяваха на някакъв спектакъл, поради което намерението ми да посрещна Бенедикт с любезност и усмивка се налагаше да претърпи промяна. Изтрих щастливата усмивка от лицето си и свих рамене като боксьор.
— Аз ли, чичо? Аз не подканвам синьор Бенедикт за нищо по-различно от онова, за което бих подканила готвача си — да ми съобщи какво има за вечеря!
Насъбралите се изкискаха и Бенедикт се смръщи. Тъмните му вежди почти се срещнаха така, както ги помнех.
— Лейди Беатриче, радвам се да ви заваря все така жизнена и непроменена! Ала нямам удоволствието да ви разбера.
— В такъв случай вие сте този, който не се е променил, защото и преди не можехте да ме следвате.
— Не и с този език, така си е. Защото вашият бърз и неуморен език би накарал дори Бабиека… — замълча и се поправи — дори и най-бързият кон да изглежда като заседнал на едно място. Защото вашите приказки са само смях и никакъв смисъл, както е било винаги. И аз не съм готвач, а войник!
— Намесвам смеха само тогава, когато обещанията не са се сдобили със смисъл! И особено съм доволна, че наричате себе си войник, защото ми се искаше да ви попитам колко мъже сте убили в тези ваши войни! Ако си спомняте, бях ви обещала лично да изям всеки, когото вие сте убили! А аз държа на обещанията си, за разлика от вас! И да си кажа правичката, пропуснах закуската, така че очаквам с нетърпение какво ще ми сервирате за вечеря!