Във всяко едно отношение той беше точно толкова обикновен, колкото брат му беше аристократичен. Знаех, че той е копеле, незаконно дете на бащата на Дон Педро. Фактът, че беше отгледан — не само толериран, но и възпитаван — рамо до рамо с принца през цялото му детство и юношество, говореше много за добротата на баща им. Като наблюдаваше двамата братя, човек би си помислил, че благородството има физически проявления — Дон Педро, с чиста кръв, плод на съюза между две аристократични фамилии, беше толкова красив, колкото брат му беше недъгав. Но аз вече бях научил по трудния начин, че благородството няма нищо общо с външния вид. Благородството не се носеше с кръвта или възпитанието, а беше нещо доста по-осезаемо. Благородството не беше ефирен позлатен облак, а нещо доста по-твърдо — част от костите, част от биещото сърце. Благородството не беше махване на бяла ръка, нито лесно раздавано благоволение — то беше трудно, неповратливо изпитание за тялото и душата. Изхождайки от всичко това, аз поздравих любезно Дон Хуан. Цялата ми информация за позора му и последващото му помилване беше дошла от устата на Дон Педро, а аз бях разбрал, че на принца не може да се вярва много, много. Затова сега реших, че човекът заслужава нов шанс.
Кимнах му приятелски и учтивостта ми веднага го привлече към мен. След него се повлякоха Конрад и Борачио. — Не сте ли вие синьор Бенедикт?
Дон Хуан изглеждаше много странно в коприни и златоткан брокат — като селяк, подготвен за мумифициране.
— Познахте, аз съм — кимнах и се поклоних.
Дон Хуан се огледа и рече тихо:
— Вие сте много близък с брат ми, нали?
— Имам тази чест — изрекох сдържано.
Дон Хуан се приближи до ухото ми и аз усетих вонящия му на вино дъх, когато прошепна:
— Той се е влюбил в Херо, дъщерята на нашия домакин, и дори в този момент я ухажва. Ако сте му истински приятел, отклонете го от нея — тя не му е равна по произход!
Нощта беше топла, но на мен внезапно ми стана хладно. Дон Педро би трябвало да подпомага каузата на Клавдио. Възможно ли беше да ухажва Херо за себе си?
— Сигурен ли сте? — попитах.
През последната година се бях научил да подлагам на съмнение думите на принцовете, въпреки че този незаконен дон носеше всички външни белези на честността.
— Чух го, като й се признаваше.
— И аз го чух — обади се Конрад, излагайки мнение, за което не беше помолен.
— Аз също — потвърди Борачио. — Кълнеше й се, че щял да се ожени за нея още тази вечер.
Изгледах ги един след друг. Всичките бяха вдигнали маските на главите си и всичките бяха с едни и същи сериозни изражения под тях. С Дон Хуан току-що се бях запознал, но Борачио и Конрад познавах от миналата година — бяха хора от арагонските имения на Дон Педро. Прекаляваха с пиенето, но иначе бяха почтени мъже. И макар за толкова кратко време бях по-склонен да вярвам на Дон Хуан, отколкото на брат му.
Сега вече откъслечната фраза от разговора между Леонато и дъщеря му, която бях уловил на минаване покрай тях, се сдоби със значение. Ако принцът ти заговори в оня смисъл, знаеш какво да му отвърнеш. Миналата година Леонато се беше опитал да улови принца за Херо и сега очевидно бе решил да доведе сделката докрай. Наскоро овдовял и нетърпелив да осигури потомството си, как би могъл да знае, че ние вече си бяхме поделили дъщеря му на борда на кораба и й бяхме избрали съпруг? Вярно е, че Клавдио имаше несметни богатства, но дълбоко в себе си той беше син на банкер. А Дон Педро беше аристократ и освен това се носеха слухове — леки слухове, но плъзгащи се като вълни от Ел Ескориал до Месина — че принцът скоро ще бъде издигнат до вицекрал на Сицилия като справедлива награда за храбростта му в армадата. Като съпруга на вицекраля, Херо щеше да живее в близкия Палермо, но ако се омъжеше за Клавдио, Леонато щеше да изгуби дъщеря си за Флоренция.
Ами принцът? Да, на борда на кораба той се беше заклел да спечели Херо за Клавдио, както и да оправи нещата между лейди Беатриче и мен. Но нещата се бяха променили значително. Оставяйки брат си за управител на своите имения, той бе изгубил по-голямата част от богатството си, докато бяхме по море. Какво по-изгодно тогава за него от наследница, чиито сандъци със съкровища се равняваха на земите му?