Трябва да съм мълчал доста време, защото след предупреждението си Дон Хуан се поклони и се оттегли, вземайки отново със себе си Конрад и Борачио.
Започнах да наблюдавам принца. Ако Беатриче беше звездата на вечерта, то той беше станал отново слънцето, очаровайки всички около себе си, ласкаейки наляво и надясно, раздавайки на воля белите си усмивки. Все едно беше принцът от миналата година, носеше дори същата маска — рицарят от картите за скопа. Единствено аз бях в състояние да видя, че блясъкът му значително беше помътнял. Забелязах, че беше потънал в разговор с Херо, държеше бялата й ръка в своята кафява и от време на време я вдигаше към устните си. Изпълних се с безпокойство.
И изведнъж Беатриче се оказа до рамото ми. Цяла вечер я бях следил, а ето че тя бе успяла да изгрее от мрака като стела нова.
— Да не би да сте се хранили само с лимони, синьор Бенедикт, докато сте били в Испания? От киселото ви изражение и млякото ще се пресече!
Отърсих се от мислите си и й се усмихнах.
— Търсите ли ме, милейди?
Очите й под маската проблеснаха.
— И защо, за бога, ще ви търся? Търся новия ви заклет брат, граф Клавдио, по молба на принца.
Изсумтях и отговорих:
— Ще го откриете под първата плачеща върба, като ранен бухал.
— И защо?
— Принцът взе неговата Херо.
— Така е — изрече търпеливо тя, говорейки ми като на дете, — но я ухажваше от името на Клавдио!
Замълчах.
— Вие не смятате ли така?
Пак нищо не казах. Нямах право да оглася подозренията си и от безсилието онемях. Бях искал да говоря с нея цяла нощ, но сега, когато най-сетне бях до нея, тя беше отворила същата онази тема, по която се бях заклел да пазя мълчание.
— Е, нямам време да разговарям с ням стълб! — възкликна тя. — Останете си със здраве!
Запътих се към принца, изпълнен с грозни предчувствия, защото той беше сплел ръка в ръката на Херо, сякаш бяха пред църквата, и тя се смееше в очите му. Да го вземат мътните това ухажване чрез посредник! Всеки мъж трябваше да преговаря за себе си. Защото изправен пред красотата на Херо, Дон Педро очевидно беше забравил обещанията си.
Когато ме забеляза, принцът се стресна и сведе виновно очи.
— О, Бенедикт! Къде е графът, виждал ли си го?
Реших да защитя приятеля си. Бях се заклел във вярност пред Дон Педро, но с Клавдио се бяхме заклели да бъдем братя.
— Отиде по посока на първата върба, ваша светлост. За да намери камшик за наивник, заслужаващ бой.
Принцът се засмя и възкликна:
— Бой? За какво? Да, това действително е нощ, в която всичко е с краката нагоре!
— Наистина — кимнах сериозно. — Това е нощ, когато графовете могат да бъдат ученици, а принцовете — рицари. Но неговата грешка беше грешка на глупаво учениче, а не на граф. Защото намери гнездо с пиленце и го показа на приятелчето си, без да предполага, че то ще му го задигне!
Херо се усмихна развеселено, плъзгайки поглед от принца към мен. Добре че не схващаше за какво точно си говорим. Но очите на Дон Педро се превърнаха в кремък, когато изрече:
— Аз само ще накарам пиленцето да пее, след което ще го върна на притежателя му. Не е престъпление да повериш нещо подобно на приятел!
— Но е престъпление да предадеш доверието му!
В този момент се появи Беатриче, следвана от Клавдио.
— Честна дума, тази вечер наоколо има доста кисели господа! Да не би ухажването да е толкова сериозна тема, че всичките изглеждате като глътнали бастуни?
Клавдио ме изгледа накриво, а после погледна и към принца, който продължаваше да държи ръката на Херо.
— Двамата с принца просто си говорим за доверие! — отвърнах назидателно.
Принцът погледна към Клавдио. Клавдио погледна към принца. И в този момент, незнайно как, сякаш отново се върнахме на „Флоренция“. Надявах се да съм направил чувствата си максимално ясни. Ако принцът не изпълнеше обещанието си към Клавдио да спечели Херо за него, Клавдио щеше да обяви на целия свят какъв всъщност е Дон Педро.
— Ето, Клавдио — побърза да изрече Дон Педро. — Направи признание на Херо от твое име и я спечелих за теб! Определете деня на сватбата и Бог да ви дава щастие!