Но задържа ръката на момичето малко по-дълго от нормалното и на нея й се наложи да си измъкне ръката със сила, след което едва не падна в обятията на Клавдио.
Всички гости започнаха да ръкопляскат и да засипват младите с поздравления. А Клавдио и Херо се ухилиха до уши.
— Виждаш ли, Бенедикт — изрече дрезгаво Дон Педро в ухото ми, — можеш да имаш доверие на принцовете!
Поклоних се и се обърнах и едва не се сблъсках с Беатриче.
Тя тръгна до мен.
— Наистина ли смятахте, че принцът щеше да предаде граф Клавдио? Та той е почтен мъж, нали?
Зададе въпроса съвсем сериозно, като че ли за нея наистина имаше значение.
— О, да — отвърнах иронично. — Той е най-добрият сред мъжете. Тя прие думите ми за чиста монета.
— А дори да беше най-лошият сред мъжете, пак щеше да бъде най-добър сред жените, нали? — проблеснаха очите й под маската. — В крайна сметка вие вече го предпочетохте веднъж пред друга жена. Или може би сега граф Клавдио е този, който държи лоялността ви?
Отново се наложи да замълча. Бях безсилен да й отговоря.
— Аха! Мълчите като лишена от песен птица, но оперението ви говори достатъчно много за вас! Виждам, че все още носите ливреята на ордена на принца. А сега Клавдио ще се ожени и ще напусне компанията ви. Срамота, че в дублета ви няма достатъчно плат, че да си скроите от него пола! Защото тогава вие пък бихте могъл да се ожените за принца и тогава Бог да дари на вас щастие! Двойна сватба за единичните мъже! — тръгна напред към обгърнатата в нощен мрак градина, но по едно време се обърна и добави: — А можете да му подарите и сетебелото! Сигурна съм, че все ще намерите отнякъде още една — две подобни карти!
И този път потъна в мрака.
— Беатриче… Почакай!
Тя не се обърна. И може би по-добре, защото на този етап не можех нищичко да й кажа. Блестящите й поли се плъзнаха по тревата и ръбовете им потъмняха от росата.
Сритах гневно същата тази трева и се насочих обратно към розовия, облят в светлина дворец. Проклинах обета си пред Дон Педро, клетвата си в една вярност, каквато вече не изпитвах. Както бяха тръгнали нещата, как щях да разкажа на Беатриче за подлия начин, по който той ни беше разделил? Как щях да й обясня, че именно принцът е бил този, който ме бе завел да я видя в прегръдките на поета и че отново той бе подхвърлил онова тесте с карти в стаята ми, за да може тя да ги намери?
Не, нямаше смисъл. Щеше да се наложи да се опитам наново да спечеля благоволението й, без да й дам въпросните обяснения, защото нямаше как да ги дам, без да наруша клетвата си. Щеше да се наложи също така да разчитам на принца да сложи всичко по местата си — както и Клавдио преди мен, аз също трябваше да му се доверя да я спечели за мен. Но след всичко, на което бях станал свидетел тази вечер, макар и в крайна сметка завършило щастливо, не бях сигурен, че мога да му се доверя.
Дон Педро се беше възродил наново като бляскав герой, отново се беше превърнал в рицаря Роланд от кукления театър, който разиграваше. Зачудих се как ли си спомня той пътешествието на борда на „Флоренция“ в собствената си глава, докато някой не му напомнеше за реалността, както бях сторил аз тази вечер. Зачудих се дали в неговите спомени не беше извършил велики дела, вместо да се крие като страхливец в каютата си. И в тази нова представа за себе си, толкова съвършена и толкова непорочна, каква беше вероятността да си признае нищожеството на измисления си образ или да потвърди, че всъщност е човек, разделил двама влюбени с купчина лъжи и колода карти?
Трета сцена
Градините на Леонато
Беатриче: Беше денят преди сватбата на Херо и аз обикалях градините, надзиравайки подготовката за събитието.
Подготовката за сватбата течеше както вътре в двореца, така и отвън, но мерките, които се вземаха вътре и отвън, бяха коренно различни. Вътре в двореца трансформациите бяха нежни и деликатни — гирлянди с цветя, букети от цветна хартия, панделки и конфети. Но отвън, по стените, подобно на броеница, беше подредена стражата. Леонато беше удвоил охраната както при портите, така и по целия периметър на двореца. И между плещестите професионалисти се бяха подредили десетки селяни от околността, с които губернаторът беше подсилил стражата. Униформените имаха големи проблеми в привеждането на тези новобранци във форма — куците и сакатите, младите и старите. Колкото и да не беше за вярване, тази импровизирана стража имаше заповеди да задържи и принца, ако се налага.