— Лейди Беатриче! — възкликна принцът и се поклони, но когато се изправи, беше зачервен по начин, който не би могъл да се обясни само от навеждането му. Задиша толкова тежко, сякаш беше тичал дотук. Денят беше унищожително жарък, та вероятно това обясняваше състоянието му. — Лейди Беатриче — започна пак, но този път доста по-колебливо, отколкото някога го бях чувала да говори, — трябва нещо да ви питам и нещо да ви кажа.
— Какво ще кажете първо да потърсим подслон от слънцето, а? — попитах и посочих към римските бани от другата страна на розовата алея, сенчести зелени басейни, плоски като огледало, обрамчени от открита веранда с хладни каменни колони.
Насочихме се натам и седнахме край водата, върху камъни, по-древни от къщата. Някога леля ми беше разказвала, че по римско време тук са се къпали единствено младите неженени мъже, затова винаги ми беше доставяло удоволствие да седя на място, където преди векове никога нямаше да ми позволят да припаря.
Сега, когато вече бяхме седнали, принцът очевидно не бързаше толкова много да започне. Между колоните се носеха опиянени от цветовете на лятото пчели, между лилиите в езерото се стрелкаха водни кончета. Загледахме се в слугите от другата страна на баните, които сплитаха арки от върбови клонки в градината пред параклиса.
Накрая принцът заговори:
— Сватбата на братовчедка ви е утре, нали?
— Да — изрекох с шумна въздишка. — Това сполита всички останали по света, с изключение на мен и вас, нали, принце? А ние седим и ги наблюдаваме от този басейн на ергените — и веднага, щом изрекох тези думи, съжалих. Защото осъзнах истината в мига, в който те напуснаха устните ми. Сега вече разбрах защо Дон Педро ме наблюдава по този чудат, напрегнат начин. Разбрах смисъла на зачервените бузи, на тежкото дишане. Сведох очи към лишените от годежен пръстен ръце в скута си. — Това щеше да бъде въпросът ви, нали?
— Да — отвърна той. — Ще ме вземете ли, милейди?
И ето че там, върху камъните на римските бани, на мен ми предлагаха сватбата, за която мечтаех. За един-единствен миг си позволих да си представя физиономията на баща ми, ако се върнех във Вилафранка, следвана от Дон Педро. Но изобщо не се поколебах. Бях отказала на един граф на Верона, така че нищо не ми пречеше да откажа на принц на Арагон. Вгледах се в тъмните му очи — привидно излъчващи стеснителност, но с пламък в центъра на зениците. Възможно ли бе дори един принц да усеща онова, което бях усещала и аз тази сутрин — че целият свят навлиза по двойки в сенките на църквата, докато ние, ергените, оставаме да се пържим на слънце?
Очите му бяха толкова сериозни, че предпочетох да го обърна на шега.
— Принце, опасявам се, че престоят ви на кораба е бил толкова дълъг, та да ви наведе на мисълта, че всички създания трябва да се качват на борда по двойки. Моята братовчедка се омъжва за вашия приятел, затова сега всички трябва да се хващаме двама по двама за танца на Хименей, така ли? Не, милорд, но благодаря!
Този път беше ред на принца да сведе очи към ръцете си. И аз не пропуснах да забележа на тях герба на Арагон в червен и жълт емайл, украсяващ пръстена с печата — пръстен, който, ако отговорът ми беше различен, сега щеше да краси моята ръка.
— Бихте ли могли да ми приведете една причина за този отговор?
Не бих могла. Замълчах сконфузено.
— В такъв случай ще отговоря вместо вас — изрече той и устните му потрепнаха в горчива усмивка. — Обичате Бенедикт.
Първата ми реакция беше да излъжа, да се пошегувам, да изтъкна някакво възражение. Но прецених, че му дължа истината.
— Да — прошепнах. Облекчението беше невероятно.
И той го забеляза.
— Като че ли се освободихте от голям товар, нали?
Кимнах.
— Вие сте първият човек, на когото го казвам — поясних, но после си спомних и друго. — С изключение на… един друг… миналото лято.
— Да, поетът — кимна Дон Педро. — Микеланджело Флорио Кролаланца.
Изрече името така, сякаш рецитираше стих.
— Но вие откъде… — започнах, но после си спомних. Конникът на плажа. Бил е принцът. И внезапно бях обзета от непонятен хлад. — Започнахте с това, че имате да ме питате нещо и да ми кажете нещо. Е, какво ще ми кажете? — завърших с непривично висок и равен глас.
Той си пое дълбоко дъх и отговори: