Бих предпочела да слушам и други подобни обиди от неговия език, отколкото хиляди комплименти от когото и да било другиго.
— Ние двамата с теб май никога няма да можем да се държим любезно един с друг, а? — подметнах.
— Никога — съгласи се той. — И по тази причина утре ще помоля отеца да свърже и нас, когато свързва моя брат и твоята братовчедка. Така ще можем да се държим нелюбезно един с друг през всеки ден до края на живота ни!
Това беше второто предложение за брак, което бях получила през този ден, при това на съвсем същото място. Но този път си знаех, че всичко беше така, както трябваше да бъде. Бенедикт отново бе върнал небето на мястото му. Сватбата на Херо щеше да бъде и моя сватба, точно както си бях мечтала.
— Да! — изрекох и тази едничка, твърде пестелива сричка струваше повече от всичките ми предишни разгулни остроумия. Щастието ми беше пълно. Можех да лежа на рамото му завинаги.
Доста по-късно се сетих нещо.
— Наричаш Клавдио свой брат? Как така?
Той вдиша и шумно издиша.
— Свързано е с една клетва, която си дадохме на борда на кораба — отговори, докато гърдите му се повдигаха и спускаха под бузата ми. — След като разбрахме, че ще живеем — допълни.
Надигнах се, за да го погледна в очите, и попитах:
— Какво изобщо се случи там?
Погледът му се насочи не към мен, а към небето и звездите по него, като че ли не искаше да ги гледа във водата.
— Неща, които трябва да си останат там, където ги оставихме. Единственото, което мога да ти кажа, че в това приключение нямаше никаква слава, никакво благородство и никаква храброст. Но в Клавдио ги открих — и благородството, и куража. Истинският, неподправеният кураж — и отново не спомена нищо за принца. — Двамата с Клавдио си помагахме, за да се задържим над водата.
— Той ли те върна тук?
— Не, ти го направи — отговори той и посочи към трона на Касиопея. — Някога ти ми показа една малка звезда и ми каза, че двете сте родени в един и същи час. И когато всичко беше сякаш изгубено, тази звезда ми остана вярна, така, както вече знам, че си ми била и ти — защото принцът призна всичко това и пред мен.
През небето на щастието ми премина мъничък облак — не трябваше ли да ми вярва просто защото ме познава? Защо е трябвало да чака потвърждение от господаря си, за да го направи? Но тогава той докосна лицето ми и аз забравих всичките си съмнения.
— Твоята звезда беше мой водач! Не откъсвах очи от нея от залез до зори, през всяка следваща нощ от Шотландия до Сантандер.
— Много се радвам, че съм ти била от такава помощ. Бих се скрила и на борда на кораба ти, ако можех, само и само да бъда с теб!
— Ти и без това беше с мен, през всеки ден от това пътуване! — изрече. — А сега вече няма да има повече плавания под звездите — хвана лицето ми в двете си ръце. — Защото съм си вече у дома!
Струваше ми се, че се целувахме часове наред, защото тъмният басейн постепенно стана по-блед, по-син, като пластовете на моята звездна рокля. Звездите вече не бяха като диаманти върху кадифе, а по-скоро като млечните перли върху плаща на Дева Мария.
— Ще трябва да се върна в стаята си — отбелязах по едно време с огромно съжаление. — Само след няколко часа Херо ще трябва да тръгне към църквата, а аз почти не съм мигнала!
Върнахме се бавно през нощните градини, а в цветния двор пак го целунах.
— За последен път като ерген! — прошепна той и ми върна целувката.
Не беше прав — неговите очи бяха най-ярките сред звездите.
По стълбите се разминахме с Борачио. При други обстоятелства щях да се усъмня значително в присъствието му тук, защото тези стълби водеха единствено към стаята на Херо. Но тази нощ бях в състояние да мисля единствено за Бенедикт и за нашето щастие. Когато се изкачих по стълбите, Маргарита отново се бе свила на рогозката си. Бузите й бяха поруменели, очите й бяха здраво стиснати, дишането й — равномерно. Преструваше се на заспала.
Поколебах се, застанала над нея. Безсъмнено беше ходила да върши някаква пакост, защото беше спала толкова, колкото и аз. Но ако сега се престорех, че съм се хванала на измамата й, после може би тя нямаше да ми задава безочливи въпроси. Прескочих я най-нагло и влязох в стаята на Херо, оставяйки я да се прави на заспала.