Херо послушно пое ръката на свещеника и го последва към дъното на църквата.
Свел лице към нас, свети Яков ни гледаше радостно от розетката в купола, безсъмнено особено доволен от своите рицари и от техните благородни дела през днешния ден.
Пета сцена
Параклисът в двореца на Леонато
Беатриче: С Бенедикт останахме сами пред олтара.
Иронията на ситуацията не ми убягна — бяхме възнамерявали днес да стоим точно тук, за да бъдем свързани в свещен брак. Молитвеникът лежеше на стълбите, където беше паднал от ръцете на добрия монах, изгубил напълно ролята си в брачната литургия. Някъде из тези страници се намираха точните думи, които щяха да преплетат завинаги съдбите ни — специални, обвързващи знаци, които срещаха мъж и жена, за да ги превърнат в едно цяло до смърт. Но вместо тях тук бяха изречени други думи — мрачни, страховити думи. Обвинения, клевети.
— Думи, думи, думи… — изрекох замислено. — На този остров думите убиват.
— Но, Беатриче! — възкликна Бенедикт, приближи се до мен и плъзна пръсти в косите ми. — Херо не е мъртва наистина! Кончината й е само измислица на свещеника!
— Не разбираш ли? Тя е повече от мъртва! — изтъкнах. — Честта на едно момиче е всичко, а сега нейната я няма! В Сицилия дори намекът за обезчестяване е напълно достатъчен, за да лепне петно върху жената за цял живот! А Херо беше обявена за уличница публично, тук, пред олтара! Кой ще я вземе сега? С нея е свършено, повярвай ми!
И се разтреперих. Онази варварска проверка на девствеността ми, която бях насилена да изтърпя в замъка на баща ми, дали не беше по-добра от този южняшки начин? На север благородничките се радваха на известни свободи, но преди брака бяха длъжни да изтърпят подобни проверки. А на юг безупречната репутация беше всичко и аз за нищо на света не можех да повярвам, че Херо беше опетнила своята дори и с най-дребната простъпка.
— Графът очевидно е допуснал грешка — изрекох с равен тон.
Бенедикт плъзна пръст по грубата каменна колона и отбеляза:
— Той, принцът, Дон Хуан — всички те трябва да са видели нещо!
— Двама от тях принципно носят честта в кръвта си — рекох. Бенедикт не направи никакъв коментар. — За третия не знам, но той е като тях, а нищо не казва.
— И напусна църквата първи. Нищо чудно тъкмо той да е в корените на това зло.
— Но пък как принцът и Клавдио могат да говорят така?
— Ти сама го каза — носят принципно честта в кръвта си! — натърти загадъчно Бенедикт.
Но аз бях твърде разтревожена, за да реагирам веднага.
— Ако не разполагах с тази троица клеветници, върху които да стоваря вината — изрекох с нисък глас, — щях да стана четвъртата. Защото не трябваше да се отделям от леглото й.
— Не ми казвай, че съжаляваш за срещата ни! — възкликна Бенедикт.
— Не, никога! Просто…
Той хвана ръцете ми в своите и рече:
— Що се отнася до принцовете, нямам представа как стоят нещата при тях. Но относно Клавдио чувствам с мозъка на костите си, че е сгрешил! А в грешката няма никакъв грях. Ще разпитам, обещавам ти!
Изведнъж усетих, че силите ме напускат и се отпуснах тежко на стъпалата пред олтара.
— Няма никакво значение — промърморих. — Грехът не е в грешката. Грехът е в изречените думи!
Бенедикт приседна до мен, опрял рамо в моето, и прошепна:
— Ще ми обясниш ли какво искаш да кажеш?
— Ако наистина е имало някакъв заговор и открием, че Клавдио е бил измамен, тогава какво? Каквото и да е открием, неговата вина не отпада! — скочих на крака и посочих свещените стъпала, върху които се намирахме, провиквайки се възмутено: — Как можа да я доведе тук, чак до олтара, за да я обвини публично, да хвърли върху нея позора на безчестието не само пред очите на най-близките й, а и на прислугата?! Как можа да каже на всички, от баща й до момчето, което лъска обувките й, че тя е познала жара на сластното легло?! — започнах да крача напред-назад пред олтара. — Какво от това и да си признае, че е сгрешил? Трябва ли братовчедка ми да го хване за ръката и пак да го поведе към олтара? Кой би могъл да бъде чак толкова всеопрощаващ? Кой би могъл да пренебрегне подобни обиди? Коя жена би могла да забрави как е била стискана за гърлото, докато пръстите на мъчителя й не са се отпечатали върху кожата й? Или че е била оплювана? Или че е била наречена с толкова много епитети за уличница? — тръснах глава и една малка диамантена звезда се изплъзна от косата ми и падна на пода. Не й обърнах внимание. — Досега нямах представа, че съществуват толкова много и различни думи за един и същи грях! А думите бяха най-грозното от всичко, по-грозни и от шамара! Монахът го обобщи най-точно и не забравяй, че ни заръча да съобщим на Клавдио, че тя е издъхнала от думите му. Е, може би е точно така! Неговите клевети я пронизаха по-остро и от острието на меча! Херо девицата наистина е мъртва! И сега Клавдио трябва да си плати!