Кимнах. Бях чувал за подобни неща. Понякога по време на пътуването на армадата тайните заповеди между корабите се предаваха тъкмо по този начин.
— Получателят разтопява восъчната топка, за да прочете съобщението върху тесния пергамент. Така е сигурен, че той е първият, който го чете.
Микеланджело кимна и продължи:
— В Неапол старецът се прекачи на друг кораб, защото тази нощ трябваше да отплава за Англия. Стигна там след седем дена. В Лондон се срещна с неколцина от родствениците си, които го скриха докато му уредят много специална аудиенция. Беше отведен тайно в двореца Уайтхол, където той сложи топката восък в ръцете на мъж, наречен Франсис Дрейк, командирът на английската флота.
Веднага си представих съобщението — малка червена планета от восък, преминаваща от една ръка в друга.
— И какво се казваше в това съобщение? — попитах, макар вече да се досещах.
— Няма да ти кажа, защото, ако не ти кажа, няма да знаеш, ако те попитат. Но ще ти подхвърля няколко думи от него — името Филип, месеца август и думата армада!
Обърна се и ме погледна право в очите, и изражението в неговите очи изпрати хладни тръпки по гърба ми.
— Значи миналото лято ти си шпионирал за английската кралица — изрекох без заобикалки.
— В началото, не. Но събрах определена информация и анализирайки я, си оформих една теория. И реших, че ако баща ми започне пребиваването си в Англия, поднасяйки подобна разузнавателна информация, безопасността му там ще бъде гарантирана.
А парите за това пътуване му бях дал аз. Колелото на съдбата се завъртя над главата ми. Бях спасил същия онзи човек, който е предупредил навреме английската кралица за приближаването на армадата. Ако бях издал синьор Кролаланца-старши на испанците, дали корабите на Филип щяха да успеят да акостират в Кент и да спечелим битката? Но после си спомних бурните ветрове, дъжда, катастрофалната некомпетентност на испанските благородници и най-вече фанатичното тесногръдие на техния крал, забранил използването на карти. И стигнах до заключението, че Фортуна очевидно е знаела много добре какво прави.
Приключил с историята си, Микеланджело Кролаланца се отпусна тежко в стола ми и камата, която беше донесъл, за да се разправи с Дон Педро, изтрака в катарамите на кожената му препаска. Спомних си, че там, където сега носи нож, някога носеше перо.
— Не можеш ли да… ъммм… да напишеш нещо срещу принца? — изрекох неуверено. — Защото репутацията на един мъж е важна колкото живота му!
Той се изсмя и отговори:
— Това е работа на баща ми. Под протекцията на английската кралица той е отприщил пороя на полемичното си перо срещу испанците. И сега създава легенда, черна като мастилото си!
— Това не те ли задоволява?
Той поклати глава, без да откъсва от мен черните си очи.
— Веднъж те спасих — рекох. — Какво те кара да смяташ, че този път няма да те отведа право при стражата?
Твърдият черен поглед леко поомекна.
— Мисля, че няма да го направиш — отговори. — И още мисля, че ти много добре познаваш истинската същност на принца!
Сведох очи.
— Вчера на сватбата той и графът направиха голям театър — добави поетът.
Не можех да го отрека.
— Освен това няма да спечелиш нищо, ако ме предадеш. Ако ме хвърлят в тъмницата, други ще заемат мястото ми — такъв е обичаят на кръвното отмъщение. Ще се появи нов Карденио. Островът е пълен с Аркирафи от рода на майка ми и с Кролаланци от рода на баща ми. Нашите родословни дървета са цели гори, а кръвта ни тече и в реките! — пъхна камата под жакета си. — Освен това стражата е заета да търси по-голяма риба. Може да се каже, че влязох през портите напълно необезпокояван.
— Но каква работа имат толкова рано?
Микеланджело се загледа замислено в мен, очевидно опитвайки се да ме прецени.
— Заловили са престъпника, който е заговорничил да опетни честта на лейди Херо.
— Кой е той?