— Допусната е огромна грешка. Тази измислена смърт би трябвало да притъпи острието на гнева на чичо ми. Когато всичко стане ясно, той отново ще те приеме в дома си.
— Не баща ми! — повиши глас тя. — Клавдио! Изгубих Клавдио!
Бях толкова слисана, че буквално онемях.
— Искам го, Беатриче! — странно изявление от устата на една монахиня. — Спомняш ли си историите, които ми разказваше миналото лято? — усмихна се замечтано. — Тогава си мислех, че моята история ще завърши щастливо и ние двамата с Клавдио ще бъдем съчетани във вечността!
Това ми напомни за определението на Микеланджело Кролаланца за история, която завършва със сватба. Комедия.
— Миналата година бях още дете. А тази?
Не отговорих, но си помислих: „Тази година ти си сянка. Девица, която живее, но не съвсем, затворена в това каменно чистилище“. В Сицилия никъде не беше студено, но в тази крипта тук цареше истински студ, като в гробница. А история, която завършва със смърт, се нарича трагедия.
Но дали тази история беше завършила наистина? Херо все още обичаше Клавдио, но каква полза би могла да има тя от подобно предпочитание към мъж, който я беше отхвърлил и беше говорил за нея с такава омраза? Но после, някъде около студените камъни, сякаш чух някакъв шепот. Харпия Госпожица Презрение. Така те обвиняваше Бенедикт и те отхвърляше, но ти все още го обичаш!
И сякаш призован от мен, на вратата се появи Бенедикт. Облегна се на касата и ни загледа съчувствено. Сърцето ми се преобърна.
— Простете, милейди! — рече той на братовчедка ми. — Лейди Беатриче, може ли една дума?
Качих се заедно с него в параклиса, а той ме привлече до себе си на една пейка.
— Значи все още го обича, а? — започна.
— Да — кимнах, без да си правя труда да крия объркването си.
— Е, може би все още би могла да го има. Клавдио е бил заблуден, а по-хитра подлост никога не бях чувал! Мошеникът Борачио прегръщал на балкона на Херо нейната прислужница Маргарита! И всичко това било измислено от Дон Хуан. Маргарита била облечена в една от роклите на господарката си и с прическа, каквато носи Херо, а онзи престъпник я наричал нарочно високо „Херо“, та да могат всички долу да чуят!
— Маргарита значи!
Това вече обясняваше всичко. Изчезването и повторната поява на прислужницата, престореният й сън.
— Не вини момичето! Била е подмамена за тази сцена!
— Не я виня. За тази трагедия са виновни единствено мъжете!
Той не го отрече, а продължи:
— И сега идва най-интересното — целият този план бил замислен, с цел да лиши Дон Педро от булката му! Значи Херо през цялото време е била предвидена за него!
— Значи принцът действително е предложил на Херо онази вечер на бала с маски?
— Да. И въпреки че трофеят се паднал на Клавдио, Дон Хуан не се отказал от изпълнението на заговора си, защото решил, че една подигравка с любимеца на брат му е подигравка с него самия.
Вдигнах удивено очи към него и възкликнах:
— Но как, за бога, научи всичко това?
— Разпитвах лично пажа мошеник в къщичката на охраната, където стражата го беше оковала във вериги. Сега, когато покровителят му избяга, той очевидно е решил, че е най-полезно за него да съобщи всичко, което знае по въпроса, и да се покаже като послушен престъпник. Но ядката на истината научих от човек, когото вече познаваш — Микеланджело Флорио Кролаланца.
— Микеланджело? Значи се е върнал?
— Никога не е заминавал. Но вече не се прави на поет. Сега е корав и отчаян мъж, истински разбойник.
— Тук ли е още?
— Замина — отговори Бенедикт. — Но днес можеше да има още една смърт, защото беше дошъл за главата на принца.
— Дон Педро?
— Да. Заради майка си.
Значи Микеланджело беше дошъл за сърцето на принца. Като истински сицилианец.
— Ти да не би да си успял да го разубедиш?
— Засега — отговори Бенедикт, но не се впусна в повече подробности, а побърза да смени темата. — Преди това обаче имаме да създаваме съюзи!
Аз хванах ръката му, защото трябваше да му кажа нещо, преди да бяхме забравили напълно темата за принца.
— Дон Педро предложи и на мен — рекох. — В онази сутрин в градината, когато ми разказа как те е подвел и за картите за скопа.
Бенедикт стисна ръката ми толкова силно, че едва не я счупи.