Последната информация очевидно беше добре известна на принца, но първата със сигурност беше новост за него.
— Ще тръгна с вас — отсече Дон Педро. — Нашият домакин Леонато е организирал тази вечер в наша чест маскен бал в своите градини, така че ще се наложи да посетя шивачите в Палермо за костюм. Какво ще кажете да отидем заедно, а? — огледа ме от горе до долу, от венецианските ми одежди до флорентинските ми обувки. — И докато сме там, тъй като и без това ще се присъедините към моята кавалкада, ще ви натъкмим като войник и ще ви въоръжим като корсар. Ще посетим и бръснарницата! — допълни злорадо, загледан в къдриците ми така, както сицилианските кукли гледаха френските. — Защото руното ви спокойно може да съперничи на онова, което някога е издирвал Язон!
Изкачихме заедно стъпалата към църквата. Пред входа той се закова под сянката на огромна палма и се обърна към мен така, сякаш всеки момент щяхме да се венчаваме. Безсъмнено и неговата мисъл клонеше в същата посока, защото попита:
— И не сте женен, нито сгоден, така ли?
Палмата изобщо не ме пазеше, а слънцето вече беше в зенита си. И сега аз отвърнах очи от неговите лъчи и от очите на принца. В интерес на истината лейди Беатриче бе раздвижила сърцето ми и бях сигурен, че съвсем малко поощрение от нейна страна щеше да бъде достатъчно, за да ме накара да се влюбя в нея. Но нещо в строгия поглед на принца ме накара да си дам сметка, че е по-добре да отрека този факт. Тръснах глава и отговорих:
— Все още не съм зърнал онова специално лице, което ще ме накара да го предпочета повече от всички останали!
— Даже лейди Беатриче и наследството й?
Значи все пак ни беше забелязал на вечеря. Сбърчих убедително нос и отсякох:
— Най-малко тя! Защо да се обвързвам с такава опърничавост? Ако бяхме женени, само след една седмица щяхме да се подлудим взаимно — и едва тогава осъзнах втората част от въпроса на принца. — Почакайте! Какво наследство?
— Баща й е Бартоломео дела Скала, княз ескал на Вилафранка. Той е кралят на Верона, защото другите две велики фамилии са постоянно във война. Е, в момента тя още не е наследница — има по-голям брат.
— Ах, да. Великият кавгаджия.
— Именно — кимна принцът, схванал погрешно забележката ми. — Той не притежава дарбата на княз ескал да се държи настрани от вечните препирни на веронците. И е много вероятно да не надживее баща си.
Вижте сега, аз не съм набожен човек, но подобни думи, изречени така хладнокръвно на горещите стъпала на една катедрала, ми се сториха доста по-небрежни, отколкото позволяваше приличието.
— И ако той действително превари баща си по пътя към гроба — продължи със същата безстрастност принцът, — тогава тя ще стане принцеса и ще бъде истински трофей! Е, сега какво мислите?
— Мисля, принце, че след като знаете толкова много, надали имате нужда от услугите на шпионин.
Той се разсмя и отвърна:
— Значи голямото й богатство не променя мнението ви, така ли? Не го променяше. Моят баща беше само търговец, но разполагаше с достатъчно монети от всякакъв вид.
— Кълна се, че ще умра като ерген! В противен случай какво ще правят последните останалите дами по света? Защото те ме обожават, а аз съм всепризнат тиранин на техния пол!
Принцът пак се разсмя, показвайки зъбите си.
— Това е добре, защото самотните мъже мислят самостоятелно. А умът ви със сигурност ще ви трябва за задачата, която ви предстои!
Така аз пристъпих в църквата малко по-наперен, отколкото я бях напуснал преди няколко часа. И каквото и да бях казал пред принца, сега в ума ми се въртеше само една мисъл — как лейди Беатриче ще приветства тази вечер новия синьор Бенедикт.
Втора сцена
Маскен бал в градините на Леонато
Беатриче: Когато зърнах синьор Бенедикт, прихнах да се смея и се смях, докато стомахът не ме заболя.
А имах толкова добри намерения! Чувствах се искрено разкаяна заради начина, по който се бях отнесла към него снощи на вечеря, и тази вечер се бях натъкмила подобаващо, за да му направя добро впечатление.