Беше Месина, Италия.
Марк Райланс, шекспиров актьор и първият артистичен директор на театър „Глоуб“, казва: „Всеки, който твърди, че е написал пиесите на Шекспир, трябва да покаже някакви документи за пътуване из Италия“. Лично аз не храня никакви съмнения, че в така наречените си изгубени години Шекспир, който и да е бил той, е прекарал поне известно време в Италия.
Но ако направим още една крачка в тази посока? Ами ако Шекспир наистина е бил италианец? Точно това твърди спорната теория, изложена от професор Мартино Ювара.
В книгата си „Шекспир е бил италианец“ (2002 г.) пенсионираният вече сицилиански професор Ювара твърди, че Шекспир изобщо не е бил англичанин, а сицилианец. Заключенията му се базират на изследване, проведено в периода от 1925 до 1950 година от двама професори от университета в Палермо. Ювара смята, че Шекспир е роден не в Стратфорд през април 1564 година, както се смята по традиция, а в Месина под името Микеланджело Флорио Кролаланца. И родителите му не са Джон Шекспир и Мери Ардън, а доктор Джовани Флорио и Гулиелма Кролаланца — сицилианска благородничка.
Според Ювара името Шекспир е буквален превод на двете съставни части на името Кролаланца — „shake“ = „crolla“ = „разтърсвам; раздвижвам“ и „speare“ = „Lancia, lanza“ = „копие“. А самият Кролаланца е учил в чужбина и е бил обучаван от францискански монаси, които са му преподавали латински, старогръцки и история.
Поради калвинистките си убеждения семейството на Микеланджело Флорио е било преследвано от Инквизицията в Месина (по онова време под испанско робство) с обвинения в протестантска пропаганда. Както става ясно, Джовани Флорио наистина е публикувал някакви нападки срещу Рим и Църквата. Смята се, че по време на Светата инквизиция семейството е напуснало Италия и се с преселило в Англия. Именно там Микеланджело Флорио Кролаланца решил да смени фамилията си с нейния английски еквивалент, а като първо име приел „англицизираната“ версия на името на майка си Гулиелма, превръщайки го в Уилям.
Доказателствата, които професор Ювара привежда, включват пиеса, написана от Микеланджело Флорио Кролаланца на сицилиански диалект. Заглавието на пиесата е Танто трафико пер ниенте (Tanto traffico per niente), което може да се преведе като Много шум за нищо. Споменава също така и сборник с афоризми на някой си Микеланджело Кролаланца — калвинист от Северна Италия от XVI век. Някои от афоризмите съвпадат напълно с редове от Хамлет. А бащата на Микеланджело — Джовани Флорио, някога притежавал къща, наречена „Каза Отело“, построена от пенсиониран венециански адмирал, познат като Отело, който в пристъп на грозна ревност убил съпругата си.
Микеланджело Флорио Кролаланца решил да избяга от Италия, защото Инквизицията вече започнала преследване срещу баща му. Така се озовал в Англия. Лондончаните от онези години дори съобщават, че Шекспир „е претърпял инцидент“, а портретите му го показват като тъмен мъж със средиземноморска външност.
През 2008 година управителят на Сицилия изпраща петиция до премиера Тони Блеър и кралица Елизабет II да признаят Микеланджело Флорио Кролаланца за истинския автор на пиесите на Шекспир.
Възможно е да приемете тази хипотеза като интересна история, възможно е изобщо да не й повярвате. А може да изберете по малко и от двете. Може би историята на Микеланджело Кролаланца е вярна. Или може би с просто това — история, добавяща нов нюанс към многовековния дебат за авторството, която задълбочава още повече мистерията, обгръщаща самоличността на Шекспир.
История, която истинският Шекспир, който и да е бил той, несъмнено би одобрил.
Марина Фиорато
Лондон, 2014 г.
Благодарности
Произхождам от Северна Италия, поради което бях значително притеснена от мисълта, че трябва да отида в „Юга“ и Сицилия, и за нищо на света не можех да си представя, че на този неповторим остров ще получа такъв прекрасен прием и безценна подкрепа. Там си спечелих приятели за цял живот и точно както Беатриче, винаги ще се връщам в Сицилия.
Благодаря на Катарина Дикс от изящния хотел „Вила Анджела“ в Таормина, която неуморно организираше пътуванията ми до Сиракуза и Месина.
Благодаря също така на Анджело Греко от „Магията на Сицилия“, който ме заведе до връх Етна, както и на фермата на братовчед му (където децата ми браха портокали), и на пресата за маслини на приятеля му (и за бара на другия му приятел!).
В Палермо трябва да благодаря на фамилията Ардженто, чиито членове са изнасяли невероятни куклени представления в сенките на катедралата в продължение на стотици години. Те бяха така любезни да ми позволят да надникна зад кулисите и да управлявам една от куклите — войник, който беше висок почти колкото мен!