Градината също беше натъкмена по превъзходен начин. Нощта беше все още топла и безброй свещи, чиито пламъци се усилваха от полирани оловни ореоли, стояха във всяка ниша и алпинеум като ангелчета на пост. Между дърветата бяха опънати нанизи с фенери, а в земята, в нестройни редове покрай всички малки и големи пътеки, бяха подредени факли. Навсякъде из градината се разхождаха музиканти, така че, завивайки зад някой ъгъл на лабиринта или насочвайки се към беседка, човек можеше да попадне на флейтист или на виолист, акомпаниращи на гамата на общия разговор. На различни места из градината, напълно голи, с изключение на препаските около кръста и боядисани в бяло като статуи, стояха в различни пози кастрати13. Когато към тях се зададеше някой гост, те започваха да пеят и чистите им, звънки гласове се понасяха към звездите. Ефектът беше магически.
Двете с Херо бяхме получили задачата да посрещаме гостите и да ги отвеждаме до мястото, където ги чакаха маските. Тъй като от присъстващите на маскен бал се очакваше да се облекат като всеки друг, само не и като себе си, Херо бе предложила тя да облече рокля в моето любимо синьо, а аз да облека една огнена рокля от берберска коприна, която й беше купена в Триполи, но й беше твърде дълга. Роклята се оказа много хубава, а ярката коприна — прохладна и спускаща се на дипли от всички страни. За бижу си бях избрала наниз от жълти диаманти и топаз, които се спускаха върху горната част на роклята ми като водопад от пламъци, като лавата, бликаща от вулкана. Една хитро вмъкната вътрешна платка на кръста и дипли при бедрата правеха талията ми да изглежда съвсем миниатюрна. Вътрешните ми течности отговаряха напълно на роклята, пламтящи от възбуда.
Чичо беше поръчал от Венеция най-изящните маски и цял следобед градинарите му ги бяха окачвали по клоните на големите черници в центъра на моравата, за да могат гостите да си ги берат като плодове. И сега в мрака боядисаните им лица надничаха измежду фенерите с блестящите си, подобни на скъпоценни камъни цветове — пауни, лъвове, коломбини14, шутове. Имаше и небесни лица — луни, обсипани с перли на прах, звезди, напръскани с блестящи диаманти, и слънца, увенчани с позлатени лъчи. Сред маските зърнах и лица от някои от картите за скопа — един крал, една кралица и едно вале15. Развързах връзките на кралицата и поставих лицето й върху моето. Запитах се дали синьор Бенедикт би избрал да бъде кралят.
Или валето.
И точно тогава го видях. Вървеше по алеята откъм къщата, придружаван от едната страна от принца, а от другата — от младия Клавдио. И по устните ми заигра усмивка. Защото той действително се бе облякъл не като себе си — зелената гъсеница се беше превърнала в храбра аленочервена пеперуда.
Беше облечен в ливреята на свети Яков, с испански дублет с разцепени отгоре и отдолу ръкави и двоен нагръдник, изрязан като ябълков пай. Ръкавите, впити от лакътя до китката му, се издуваха в горната част като оръдия. Косата над ушите му беше подстригана и като цяло укротена с помада, която усещах дори от мястото си, сресана на страничен път и извита на огромна къдрица, лепната върху челото. Крачеше гордо и надуто, по-висок от всякога в ботуши с главозамайващо високи токове. Наболата по лицето му брада очевидно бе отишла за пълнеж на топки за тенис, а от мустаците над устната му беше останала само бледа сянка, но в замяна на малка триъгълна брадичка отдолу. С други думи, той се беше превърнал в Дон Педро.
Херо направи реверанс на принца и на Клавдио, които се поклониха, след което тя ги отведе до дървото с маските, за да си изберат самоличност за вечерта. Видях как чичо ми веднага започва да им се подмазва и да подвиква: „Господа, изберете визьорите си!“, като същевременно им помагаше да се доберат до най-скъпите плодове. Бенедикт изостана малко, а после се приближи към мен и ми се поклони с многократно завъртане на ръката.
Въпреки че не беше с броня, очевидно беше готов за всичко — защото от презраменника му висеше рапира, от колана му надничаше кама, а в долния му колан, подобно на колан на касапин, бяха напъхани няколко малки испански ножа.
— Синьор Бенедикт, — изрекох, едва сдържайки кикота си, — да не сте дошли да ме посечете?
— Облечен съм така, както подобава на новата ми професия — отговори и се огледа, сякаш по черниците растяха не листа, а уши. — Но това е много голяма тайна! — и ме изгледа многозначително, при което забелязах, че дори веждите му бяха оформени по друг начин. — Не искате ли да знаете каква е тя?
13
Кастрат — певец, кастриран още в юношеството си преди мутирането на гласа, за да се запази звънкото му момчешко звучене. — Б.пр.
14
Коломбина — персонаж от италианската комедия дел арте. Прислужница, любовница на Арлекино. Облечена в дрипи и кръпки, неизменно замесена в интриги. И това име е станало нарицателно. — Б.пр.
15
Любопитно е да се знае, че първото значение на английската дума за „вале“ е „мошеник, измамник, негодник“. — Б.пр.