— Какво по-достойно прикритие от това да бъдеш пълната си противоположност? — контрира ме принцът. — В крайна сметка аз съм крал в работно време. Не мога ли поне в свободното си време да бъда вале? А виждам, че вие самата сте се издигнали за тази вечер — принцесата вече е кралица!
— Баща ми все още е жив, слава на Бога! — напомних му аз. — Както и брат ми.
— Така е, така е! — закима той и ме заслепи с перлените си зъби.
— А и ако трябва да бъдем честни — продължих, сдобила се с дързост под маската, — колкото вие сте крал, толкова и аз съм кралица. Та нима Испания си няма крал, който е също и император?
— Има си, разбира се. Филип Втори.
— Той достоен владетел ли е? — продължих да изпробвам дързостта си. — Защото съм чувала, че бил крал само на смокини и портокали.
— Той е много повече от това — отговори весело принцът, — защото земите му се простират от единия край на „Моряшкото огледало“16 чак до другия.
Опитах се да си представя подобен владетел и попитах:
— И какъв по-точно е той?
Принцът вдигна високо ръцете си — отчасти заради танца, отчасти в отговор на въпроса ми.
— Той е най-могъщият монарх в християнския свят! — отсече.
— Така де — кимнах, без да обръщам внимание на тази хипербола, — но какъв тип е като човек!
Дон Педро се замисли, докато аз се въртях под вдигнатата му ръка, и отговори:
— Противоречива личност. Може да рони студени сълзи по време на молитва или съзерцание, а после да стопли ръцете си на кладата на еретик — в този отговор имаше много по-голяма откровеност, отколкото бях очаквала от нашия гост. — На Бъдни вечер стои цяла нощ заедно с монасите, въпреки студа и леда, а в деня на Корпус Кристи17 минава заедно с цялата процесия в изгарящата жега. В един такъв ден му предложиха сянка, но го чух да отвръща: „Днес слънцето няма да навреди на никого“. Да, такъв си е той, командва дори небесата, лейди Беатриче, и седи високо над всички нас като великото огнено кълбо!
Не повярвах и думица от всичко това. Просто прецених принца като мъж с много големи амбиции и реших да го изпитам.
— Принцесите и принцовете не са нищо друго, освен господари на изчакване. Много е вероятно още преди да са пропели първи петли, вие да успеете да се изкачите на върха на нашата малка Сицилия!
Той ме изгледа през очите на маската и изрече:
— Какво искате да кажете?
— Искам да кажа, че Сицилия си има вицекрал, но той вече е стар и твърде неспособен.
Дон Педро се замисли, а аз се запитах дали този път не прекалих. Но после той пак заговори, изтъквайки:
— Има нещо много важно за нашия крал, което пропуснах да ви кажа — той винаги изпробва жакета, преди да назначи майстора му за придворен шивач.
Значи каквото и да беше дошъл да прави Дон Педро в Сицилия, първо щеше да бъде поставен на изпитание и проверен, преди да получи кралска благословия. Нещо ми подсказа обаче, че откровеността му беше дотук. Вече с доста по-лековат тон той изрече:
— Доста е странно да бъдем сериозни, когато сме натруфени така глупаво, не мислите ли?
Сетих се за синьор Бенедикт и отговорих:
— Като опитен политик би трябвало да знаете, че най-проникновените оценки идват от най-малоумните на вид лица.
А после, по сигнал на музиката, преплетох лакът с неговия и двамата си разменихме местата със съседната двойка.
— И въпреки това не смятате ли, че вече можем малко да се поотпуснем?
— Щом така ви харесва — отстъпих аз, опитвайки се да се реванширам за наглостта си. — За какво да говорим?
— Дамите не желаят ли винаги да говорят за любов? — изрече той и зъбите му блеснаха в отвора на маската.
— Нямам какво да кажа по тази тема.
— Но все пак трябва да имате доста ухажори, лейди Беатриче, нали така?
Сетих се за картата сетебело и за синьор Бенедикт. Но вече го бях унижила и отхвърлила два пъти, така че надали можех да се надявам на повече опити за ухажване. Стиснах зъби под маската си и повторих онова, което бях казала и на леля ми:
— По-скоро бих слушала псе как лае по гарга, отколкото да слушам мъж как се кълне, че ме обича!
Принцът само се изсмя изпод маската си.
— Забавлявам ли ви, ваше височество? — изрекох сковано.
— Само защото новият ми другар е на същото мнение.
16
„Mariner̀s Mirrour“ (буквално „Моряшко огледало“) — един от най-прочутите сборници с морски карти от XVI век. Първоначално отпечатан в Холандия, сборникът е преведен и издаден на английски през 1588 година и в продължение на цял век служи на английските моряци. Тук Дон Педро иска да каже, че крал Филип II владее всички познати морета, едва ли не целия свят. — Б.пр.
17
Корпус Кристи — католически празник на Тялото и Кръвта Христови, популярен още от XIII век, който се отбелязва в четвъртъка след неделята след Петдесетница. — Б.пр.