Не бях много в настроение за компания, ала в тази дама, тази Гулиелма Кролаланца с нейната прямота и остър език разпознах сродна душа. Освен това тя направи знак на минаващ сервитьор да напълни отново чашата ми.
— Вече не живеете ли в Сицилия, синьора? — попитах.
— Аз съм от стара сицилианска фамилия, всъщност една от най-старите — Аркирафи. Така че Сицилия е в кръвта ми. Но откакто бях момичето, наричащо този остров свой дом, пътувах доста. И да, сега се надявам отново да се устроя в Сицилия. Със съпруга ми и сина ми смятаме да прекараме лятото тук — на север нещата за съпруга ми малко се сгорещиха — след това странно изявление тя се обърна към леля ми и аз видях как двете се спогледаха заговорнически. — В момента сме се настанили в „Русалката“ в Месина, докато чакаме да си намерим къща под наем.
— И в това отношение мога да ти помогна — отвърна леля ми, — стига да престанеш да поощряваш племенницата ми! Съвсем случайно наскоро чух за една свободна къща, намираща се недалече оттук, на плажа. За жалост щастливата случайност се дължи на ужасни обстоятелства, които са сполетели предишните й наематели. Но ако си в състояние да пренебрегнеш тази тъжна история, самата къща е много приятна и гледа към морето.
Това очевидно не направи никакво впечатление на Гулиелма Кролаланца, която изрече:
— В Сицилия рядко има жилище, което да не е пропито с кръв. Къде се намира тази къща?
Аз се извиних и се отдалечих от тях, отегчена от разговора им за къщи. Стиснала здраво бокала и криеща меланхолията си под маската, аз минах между танцьорите и забелязах как синьор Бенедикт преминава с експертна виеща се стъпка от дама към дама. Действително тиранин на нашия пол!
Още по-нещастна, аз се залутах в лабиринта и докато завивах наляво-надясно, изпих и последната капка вино. Накрая се озовах в самото сърце на лабиринта и се отпуснах нестабилно на каменната пейка. Статуята в една от нишите откъм плажа внезапно оживя и слезе от постамента си. Красивият младеж застана в съответната поза и започна да пее. Думите на песничката му автоматично подразниха ушите ми — нещо за въздишащи дами и измамни мъже. Като че ли всяка дума от нея бе писана за Бенедикт.
— Махай се! — прогоних кастрата.
От този момент нататък всичко ми е като в мъгла. Спомням си как фенерите се размиха пред очите ми и изведнъж се завъртяха. И аз се превърнах в оста на този странен планетарий, а светлините — планетите около мен. Извитите каменни ръце на пейката се оказаха внезапно подканящи като възглавници — отпуснах върху тях глава и чашата в ръката ми се изплъзна, и падна със звън на земята.
— Ето я! — извика един момичешки глас. — Синьор, ще ми помогнете ли? Трябва да я отнесем в стаята ми, преди майка ми и баща ми да са я видели!
И така, през полуотворени клепачи, аз видях как Херо ни води под светлината на фенерите, движеща се уверено из лабиринта, в който беше отраснала. Усетих как главата ми отново се люшва назад, но силните ръце под мен ме държаха. Тревата шумолеше едва доловимо под сигурните стъпки на мъжа. Последва хрущене на чакъл, а след това и кънтеж на мраморните стъпала, отвеждащи към покоите на Херо. Стълбите ни пазят, стълбите ни отделят от обикновените хора.
И накрая бях положена в огромното легло, което споделях с Херо, и ми се присъни някаква неясна фигура в сенките, която повдигна маската на кралицата от лицето ми, а после повдигна и маската на краля от своето и докосна с нежна целувка бузата ми.
Трета сцена
Дворецът на Леонато и пристанището на Месина
Беатриче: Не видях синьор Бенедикт на следващия ден (когато пазех леглото с най-отвратителното главоболие, което ме беше сполетявало някога), но нито за миг не престанах да мисля за него.
От Херо научих, че снощи синьор Бенедикт е бил силно притеснен за моето местонахождение, тъй като никой не ме бил забелязал на бала в продължение на повече от час. А после отново той ме бил отнесъл тайно до нашата стая, избягвайки умело ситните злобни очички на чичо ми, и ме бе положил внимателно на голямото легло. Само това бе напълно достатъчно като новина, за да ме накара да се изчервя, а за целувката дори не посмях да попитам. Със сигурност размътеният ми от виното мозък бе създал тази измама. Проклех мислено развинтеното си въображение, като не пропуснах да запазя една ругатня и за приятелката на леля ми — мистериозната жена с маската на слънцето, която с такава готовност ме бе напоила с вино.