Щях да продължа да пазя леглото, обаче беше неделя и Херо настоя да отидем на литургия. Затътрих се след семейството към малкия параклис, разположен в свой собствен, миниатюрен, пълен със зеленина двор, представляващ един идеален тревен квадрат. Сведох глава, когато това се наложи, и притворих очи с изражение на покаяние, ала истината бе, че и при най-дребното движение настрани в главата ми гръмваше цял цигански табор, а пулсиращите ми клепки едва се повдигаха. Като никога бях благодарна на воала от черна дантела, който всички сицилиански жени носеха на литургия, и с удоволствие го пуснах пред лицето си, за да се спася от нападението на ярките слънчеви лъчи в очите ми.
Надявах се, че в църквата ще намеря хладина и мрак, но през пъстрите, ромбовидни стъкла на прозорците проникваха безмилостни лъчи светлина, разцепващи се на всичките седем цвята на дъгата, а позлатата и гиздавите одежди на светците, изрисувани по стените отстрани, причиниха неописуема болка на зачервените ми очи. Затворих ги в престорена молитва.
След като ме изгледа с тънка усмивка, отец Франциск избра за тема на днешната литургия сватбата в Кана. При всяко споменаване на думата „вода“ изпитвах изгаряща жажда, но когато дойде ред да се говори за виното, стомахът ми се преобърна. Коленичихме за светото причастие, но от дима, който излизаше от кадилницата, ми прилоша и единственото, което можех да сторя, бе да стисна здраво зъби. Но отец Франциск с многозначителен поглед наклони чашата към мен така, че ме принуди да отпия. За един кошмарен миг си помислих, че ще изплюя Христовата кръв върху олтара, но после побързах да я преглътна, както и следващата глътка. Така от Кръвта Христова не остана почти нищо за останалите, но с мен тя стори истинско чудо — само след още няколко латински реплики аз внезапно се почувствах значително по-добре и дори започнах да мисля за предстоящия обяд с пробуден апетит.
Усещайки се още по-добре след обяда, аз реших да се поразходя към плажа, защото плисъкът на вълните ми помагаше да внеса ред в мислите си. Почти по навик минах покрай къщата на мавъра, но от пъстрите любовници нямаше ни вест, ни кост.
Изминах целия път до пристанището на Месина, защото обичах да ходя там, а и винаги намирах нещо забавно. Както можеше да се очаква, заварих там отец Франциск, запълващ почивката между сутрешната и вечерната литургия с игра на скопа с рибарите. Повдигнах леко полите си и се настаних с кръстосани крака до него, както правех винаги. Той ме изгледа приятелски с присвити очи и попита развеселено:
— По-добре ли сте вече, милейди?
Кимнах, макар и засрамено.
— Благодаря ви за доброто дело, което сторихте за мен по време на литургия! — рекох.
Сега беше негов ред да се засрами, когато отговори:
— Добро, но може би не чак толкова свято.
— И въпреки това беше дело на самарянин — успокоих го аз.
— Значи помогна? — запита той, докато раздаваше картите върху обърнатата лодка с пухкавите си пръсти.
— О, да! Но откъде знаехте, че ще помогне?
Той обърна четирите основни карти върху дъното на лодката, а накрая обърна и бойната карта. Оказа се деветка мечове.
— Невинаги съм носил свещенически одежди — отговори накрая. — Някога носех броня.
Това ми напомни с болка за разговора ми с Бенедикт.
— Изплувах на този бряг след битката при Лепанто през 1571 година18. Когато си войник, се научаваш да се биеш, но освен това се научаваш и да пиеш. След всяка победа следва голям запой. След поражение пак следва запой. А за да можеш да продължиш да се биеш, се налага да си в състояние да скочиш от сламеника при първия зов на тръбата на следващия ден — събра колодата пред мен, подканяйки ме да се включа в играта. — Така днес ви помогнах с едно старо войнишко правило — клин клина избива.
Аз предпочетох да не говоря повече по този въпрос, защото с нас играеше и един от стражите на Леонато — досаден тип, на когото постоянно трябваше да му се обясняват правилата, но който непрекъснато повтаряше, че е много печен в тази игра. Останах за няколко раздавания, но днес определено не ми беше ден. Иронията бе в това, че единствената карта, която непрекъснато ми убягваше, беше седмицата монети — картата сетебело, докато накрая не се предадох и не се запътих обратно към дома със значително по-потиснато настроение.
Нямах представа какво да мисля за синьор Бенедикт, затова се замислих за картата, която ми бе връчил като залог. Сякаш в мига, в който му бях върнала тази карта, бях захвърлила доброволно късмета си. И докато вълните заливаха ботушките ми, в съзнанието ми изкристализира една мисъл: ако това сетебело се окажеше единственото нещо, което някога ще получа от него, по-добре да не му го бях връщала толкова бързо. Щеше ми се да го бях запазила.
18
Битката при Лепанто — велика морска битка, състояла се на 7 октомври 1571 г. в Патраския залив, в Йонийско море, при която Свещената лига на европейските християнски държави извоюват решаваща победа над османския флот, с което окончателно слагат край на турското господство в Средиземно море. — Б.пр.