Вечерята премина изненадващо тихо и спокойно — полкът не се присъедини към нас. Както разбрахме от Урсула, войниците били изпонатръшкани от преливане и предпочитали да си почиват. Освен това безмилостната програма за забавления, съставена от чичо ми, предвиждаше на следващия ден да се проведе рицарски турнир, затова те искали да бъдат свежи за случая.
— Не можете да си представите какво точене на остриета, лъскане на катарами и плюене върху обувки се вихри при тях! — отбеляза Урсула. — Принцът им Дон Педро бил обещал на победителя златен реликварий, съдържащ кост от пръст на самия свети Яков! А свети Яков е най-почитаният сред техните светци. За испанците той е по-добър от всички други апостоли, взети заедно.
При тези новини наострих уши. Бенедикт със сигурност щеше да хвърли ръкавица заедно с останалите, защото аз го бях засипала с достатъчно обиди за неопитността му с меча. Извиних се и се запътих отново към леглото си, защото не възнамерявах да го предавам на предстоящия турнир.
Четвърта сцена
Рицарски турнир в двора на Леонато
Беатриче: Дворът беше натруфен със знамена в синьо и златно.
Цветовете на знамената подчертаваха още по-силно цветовете на мозайката в краката ни — цветове, които римляните бяха отпечатали тук преди много столетия като знак за имперското си величие.
И сега, цяла вечност по-късно, най-новите завоеватели на Сицилия щяха да докажат уменията си във въртене на меча върху същите тези плочки.
Планираното от Леонато събитие имаше някакво странно, старомодно излъчване. В южния край на двора беше издигнал платформа — дървена структура, натруфена с позлата и украсена с неговия хералдически знак. Гербът на Леонато, представляващ основно лъв, отразяваше варварския му британски произход отпреди много столетия. Неговите предци все още боядисвали лицата си в синьо, когато римските зидари са инкрустирали делфините в тази мозайка.
Над неговия знак се издигаше не знамето на Испания, а Тринакрия — знамето на Сицилия, с което чичо ми демонстрираше смело първостепенната си преданост. На знамето бе изрисувана трикрака химера с глава на горгона на жълт и червен фон. Вече знаех, че трите крака символизират трите региона на острова, но нямах никаква представа за значението на главата със змиите.
Аленочервеното знаме на Испания също бе изнесено дипломатично на показ и сега се развяваше около Дон Педро, който седеше на голям дървен стол в центъра на платформата. Днес изглеждаше много добре. Над вълнообразните си ръкави носеше бяла къса горна дреха, върху която в червено бе избродиран знак, който не познавах. Първоначално го помислих за кама, но когато принцът се обърна настрани, разбрах, че съм сгрешила. Камата всъщност беше във формата на кръст, чиито дръжки завършваха с хералдична лилия. Над камата кръст се носеше черупка на раковина. И тогава се сетих — това беше кръстът на свети Яков Велики. А до лакътя на принца се намираше самият светец — или поне дребна част от него. Красивата мощехранителница, която беше наградата за победителя, имаше на капака си рубин колкото моя палец, от който излизаха златни слънчеви лъчи, а под него се виждаше малко прозорче от диаманти. През прозорчето зърнах миниатюрна кафява костица, която контрастираше ярко с разкоша около себе си. Това трябва да беше прочутият пръст на самия свети Яков.
Леонато седеше от другата страна на принца, в стол, който беше почти толкова величествен, колкото този на принца. До него пък се намираше леля ми Иноджен. Херо, моя милост и други високопоставени дами от региона бяхме насядали върху меки възглавници на стъпалото пред нашите господари, а в другия край на ложата зърнах жена в огненочервена рокля, която незнайно защо ми се стори позната.
Тя беше уна дама ин неро — смугла лейди. Черната й коса нямаше никакви украси и бе оставена да се спуска свободно на спираловидни къдрици по раменете й. Имаше тъмна кожа, пълни устни и широк нос и изглеждаше чуждоземна и красива. Когато ме погледна, осъзнах, че очите й са черни и успокояващи като тичинката на мак. Усмихна ми се. Но уловена в неприлично взиране, аз побързах да извърна очи. И докато плъзгах поглед, забелязах, че на гърба на платформата се намираше гобленът, който висеше на стената. Дамата и нейният еднорог също щяха да наблюдават турнира.