— Значи, казваш, „Бейби Блъд“, така ли?
Той отново се вторачи в бутилката.
Зад прозрачното стъкло гъстата аленочервена течност сякаш искреше. Очите на Майк, който можеше и в най-тъмния ъгъл да бара да отгатне марката уиски, скоч или бърбън, без да го вижда, сега не можаха да извлекат никаква информация от тази бутилка, оставена върху лъщящия плот на няколко сантиметра от едрата му широка длан.
— „Бейби Блъд“, значи…
— Точно така! — потвърди мъжът.
— В това име се крие особена сила! — замислено изрече Майк. Продължаваше да опипва с поглед шишето, устните и очите му се присвиха.
— Напитката действително е силничка!
Непознатият се усмихна.
— Не изглежда да е твърде гъста, че да прилича на кръв — продължи Майк, след като няколко мига беше мълчал.
Повдигна очи, отново се взря в лицето на непознатия — лице, което можеше да определи като симпатично, искрено, вдъхващо доверие.
Усмивката на непознатия още повече се разтегна.
— Да, в действителност, наистина не изглежда толкова гъста.
Той хвърли бърз поглед към бутилката, после се обърна към Майк и леко присви рамене.
— Знаете, бебешката кръв е доста, как да ви кажа — доста разводнена.
Двамата едновременно се разсмяха.
— Добре. Какво мога да правя с тази напитка? — запита Майк. Ръката му обгърна бутилката, привлече я леко към себе си. Беше студена на допир и Майк си спомни, че беше забелязал някаква бяла материя, може би един вид термичен изолатор, в куфарчето на непознатия, преди онзи да измъкне от него своята мостра. За пореден път Майк се помъчи да си спомни къде беше виждал подобна бутилка с такава големина и форма, но споменът, ако въобще имаше такъв, му убягваше.
— Можете да правите почти всичко, каквото си поискате! — отвърна мъжът. Наведе се напред и се облакъти на бар-плота. Сега, когато Майк почти се бе съгласил да опита от прехвалената амброзия, непознатият изглеждаше по-спокоен и отпуснат.
— Почти всичко. Можете да я доливате в други напитки, например в любимите разхладителни напитки на вашите клиенти: тоник, кола, цитронада, каквото ви хрумне. Можете да я разреждате с малко вода. Или пък с много вода. Някои хора обичат здравата да си подправят коктейлите. Ще са ви необходими само няколко капчици за един „Манхатън“ или „Олд Фашънед“, например. Предлагат ви се разни възможности — всичко зависи от клиентелата и желанията.
— А ако се пие чиста какво става? — заинтересува се Майк.
За първи път, откакто бяха наченали разговора, непознатият се поколеба.
— Как да ви кажа? — провлачи?… — Ще бъда искрен… Не съветваме клиентите ни да го правят. Наистина е твърде силна. Което не означава, че никой няма да поиска да я консумира чиста, нито пък и че вие ще му откажете да я сервирате в такъв вид. А Господ ни е свидетел, че по отношение на напитките всички вкусове са еднакви — хората искат да опитват повечето неща чисто…
Той изгледа Майк право в очите и двамата си размениха нова усмивка.
— И за да съм изцяло искрен — продължи мъжът, — ние препоръчваме напитката да се сервира разредена. Това е съветът ни. Освен това, проблем е и цената.
— Ах, да… Забравих, та… Колко струва… бъркотията? — засмя се Майк.
Непознатият като че ли отново се напрегна.
— Опитайте! — просто каза.
— А няма ли да ми кажете, все пак, какво е това?
— Опитайте, опитайте! — повторно го подкани мъжът.
Майк сви рамене, придърпа все още студената бутилка, после пресегна ръка над главата си да вземе чаша от рафта. Напипа няколко ледчета от кофичката под тезгяха и ги търкулна в чашата. Остави я до бутилката. С тренирано, отмерено движение започна да отвърта запушалката. Наложи се леко да натисне, за да успее напълно и запушалката издаде лек пукот. Майк веднага се досети за какво използваха подобни бутилчици — вкъщи баба му консервираше в тях всякакви компоти и сокове и винаги затваряше бутилките с розови каучукови тапи. Майк надигна стъкленото шише. Искаше му се да го огледа още веднъж, по-отблизо на мижавата неонова светлина. За част от секундата се поколеба дали да не подуши гърлото, но се отказа. Хайде сега пък, детинщини! Наля съвсем малка доза в чашата, колкото да покрие ледчетата. Докато оставяше бутилката, аленочервена капка, голяма колкото монета, се откъсна от дъното, приземи се и разцъфтя на плота. Майк машинално грабна парцала и я избърса.