Най-сетне погледът й попадна върху тоалета, който бяха купили заедно. През последните десет дни опозна Джоди Пулански по-добре, отколкото й се искаше. Тя се бе оказала повърхностна и егоцентрична. Интересуваше се единствено от дрехи, секс с футболисти и пиене. Но освен това беше хитра и по причини, които Джейн все още не разбираше, изглеждаше твърдо решена да доведе това отблъскващо начинание до успешен край.
Джейн отказа Джоди от идеята за черно кожено облекло с метални капси и вместо това я насочи към доста отворен копринен костюм в цвят екрю, с къса пола, която прилепваше около тялото й така, че оставяше съвсем малко на въображението. Сакото се закопчаваше настрани с едно-единствено копче, а деколтето му стигаше почти до кръста, така че меките му дипли прикриваха невзрачния й бюст. Бял дантелен колан за жартиери, чифт ефирни чорапи и обувки с тънки токчета довършваха тоалета. Когато спомена за бикини, Джоди й се беше изсмяла.
— Проститутките не носят такива неща. Пък и само ще ти пречат.
Коремът на Джейн се сви и паниката, която се бе опитвала да потиска през целия ден, се надигна в гърдите й, опитвайки се да я задуши.
Какво си мислеше? Идеята беше безумна. Полудяла ли бе, та повярва, че може да се справи с този щур план? Едно бе да си го представя на теория, съвсем друго — да го приложи на практика.
Джоди връхлетя в тоалетната.
— Защо се бавиш, по дяволите? Джуниър е тук, за да те вземе.
Стомахът на доктор Дарлингтън се разбунтува.
— Аз… размислих.
— Как ли пък не! Няма да ми се отказваш точно сега. По дяволите! Знаех си, че ще стане така. Не мърдай оттук!
Джоди изхвърча от стаята, преди Джейн да успее да възрази.
Беше пламнала и едновременно с това й бе студено. Как успя да се забърка в тази каша? Та тя бе уважаван учен, авторитетна фигура в своята област.
Това беше лудост.
Втурна се към вратата, при което тя едва не я цапардоса по лицето, когато съседката й влетя обратно в тоалетната, носейки бутилка бира.
— Изпий това — каза тя, отваряйки шепата си.
— Какво е това?
— Какво имаш предвид? Таблетки. Не виждаш ли?
— Нали ти казах, че имам далекогледство. Без очила не виждам нищо наблизо.
— Просто ги изпий. Ще ти помогнат да се отпуснеш.
— Не съм сигурна…
— Имай ми доверие. Ще подействат.
— Не мисля, че е особено добра идея да вземам разни странни хапчета.
— Да, да. Искаш ли дете, или не?
В гърдите на Джейн се надигна мъка.
— Знаеш, че искам.
— Тогава изпий шибаните хапчета!
Тя го стори, преглъщайки с малко бира, и по тялото й пробяга тръпка — ненавиждаше бира.
— Не мога да го направя — продължи да протестира, докато Джоди я издърпваше навън, а хладните повеи на вятъра под късата й пола й напомниха, че не носи бельо.
— Виж, няма нищо сложно. В момента момчетата напиват Кал и ще се разкарат в мига, в който ти се появиш. Само си дръж устата затворена и му се метни на врата. Преди да се усетиш, всичко ще е свършило.
— Няма да е чак толкова лесно.
— Разбира се, че ще е.
Джейн забеляза, че няколко от мъжете наоколо я зяпат. За миг си помисли, че нещо не е наред — сякаш е закачила парче тоалетна хартия с токчето си или нещо такова — а после си даде сметка, че не я оглеждат критично, а похотливо… и паниката й нарасна.
Съседката й я придърпа към някакво тъмнокосо, безврато чудовище, което стоеше до бара, облечено в маслиненозелен тренчкот. Имаше гъсти черни вежди, които бяха толкова сраснали, че изглеждаше сякаш по челото му пълзи огромна гъсеница.
— Ето я, Джуниър. Никой не може да каже, че Джоди Пулански не си изпълнява обещанията.
Чудовището огледа „подаръка“ и се ухили.
— Добре си се справила, Джоди. Наистина е от класа. Хей, как ти е името, сладурче?
Джейн се смути толкова, че не бе в състояние да мисли. Защо не беше помислила за това? Погледът й попадна върху една от неоновите табели, които можеше да прочете и без очилата си.
— Бъд.
— Казваш се Бъд?
— Да. — Тя се прокашля, мъчейки се да спечели време. Целият й живот като възрастна бе посветен на това да търси истината и никак не я биваше в лъжите. — Роуз. Роуз Бъд6.
Джоди извъртя очи.
— Звучи като някоя шибана стриптийзьорка — заяви Джуниър.
Джейн го изгледа притеснено.
— Фамилно име. На „Мейфлауър“7 е имало членове на рода Бъд.
7
Корабът, на борда на който през 1620 г. пилигримите пристигат в Плимът, Масачузетс, където е основана втората английска колония, поставила началото на днешните Съединени щати. — Б.пр.