— Нали ти е ясно, че нямам намерение да те улеснявам? Няма да се задоволя с нищо по-малко от това да се съблечеш чисто гола на дневна светлина.
— Знам.
— Може дори да те накарам да се поразходиш навън.
Джейн го изгледа мрачно.
— Изобщо няма да се учудя.
— Разбира се, никога не бих те накарал да направиш нещо такова чисто гола.
— Ти си самото състрадание.
— Вероятно ще ти позволя да обуеш някои от онези готини обувки на високи токчета, които имаш.
— Ти си един на милиони.
Той отново започна да я целува. Този път ръцете му бяха върху гърдите й и двамата дишаха толкова тежко, че тя не искаше никога да спират. Точно тази сутрин си бе казала, че ще спре игричките с него, и ето че моментът беше настъпил. Едната й ръка се спусна към ръба на нощничката й.
В този миг телефонът иззвъня. Повдигна нощницата си малко по-високо и продължи да го целува, ала настоятелният звън развали атмосферата.
Кал простена.
— Защо телефонният секретар не се включва?
Джейн пусна нощницата си.
— Чистачките бяха тук вчера следобед. Трябва да са го изключили по погрешка.
— Обзалагам се, че е татко. Каза, че ще ми се обади тази сутрин.
Пусна я неохотно, опря за миг чело в нейното, а после я целуна по върха на носа.
Тя просто не можеше да повярва. Защо трябваше глупавият телефон да иззвъни, точно когато най-сетне бе събрала смелост да му позволи да види дундестото й тяло. За да го остави да говори на спокойствие, отиде в банята си, изкъпа се и се облече. След това слезе в кухнята.
Кал тъкмо прибираше портфейла си в джоба на панталона си.
— Татко беше. Двамата с мама днес ще обядват заедно в Ашвил. Надявам се, че ще успее да я убеди да сложи край на тази лудост и да се върне у дома. Не мога да повярвам, че е толкова упорита.
— В брака участват двама души.
— И един от тях е страшно вироглав.
Джейн се бе отказала да спори с него на тази тема. За него нямаше никакво съмнение, че майка му е виновна за раздялата на родителите му, тъй като именно тя се бе изнесла, и професорката с нищо не можеше да го убеди, че историята може да има и друга страна.
— Знаеш ли какво отговорила мама на Итън, когато той й предложил пасторски съвет? Да си гледа работата.
Тя повдигна вежди.
— Не съм сигурна, че брат ти е най-подходящият човек, който да предлага нещо такова.
— Та той е нейният пастор!
Джейн едва се сдържа да не извърти очи. Вместо това търпеливо изтъкна очевидното:
— Това засяга и двама ви с Итън прекалено лично, за да може да им давате съвети или да ги консултирате.
— Е, да, предполагам, че е така. — Докато вземаше ключовете на колата си от кухненския плот, той се намръщи. — Просто не разбирам как нещо такова може да се случи.
Тя се загледа в разтревоженото му лице и й се прииска Лин и Джим да оправят проблемите помежду си, не само заради самите тях, но и заради своите синове. Кал и Итън обичаха родителите си и това отчуждение ги нараняваше.
За кой ли път се зачуди какво се бе случило с Лин и Джим Бонър. В продължение на години като че ли бяха успявали да живеят заедно съвсем добре. Защо сега се бяха разделили?
Джим Бонър влезе в ресторанта „Блу Ридж“ в „Гроув Парк Ин“, най-известния хотелски комплекс в Ашвил. Това открай време беше едно от любимите места на Лин и той я бе поканил да се видят тук за обяд. Може би приятните спомени щяха да смекчат упоритото сърце на жена му.
„Гроув Парк Ин“ беше построен в началото на века, с цел да осигурява за богаташите на нацията луксозно кътче за спасение от летните горещини. Издигната в подножието на планината Сънсет от грубо издялан гранит, масивната постройка беше ту грозна, ту великолепна, в зависимост от гледната точка.
Досущ като останалата част от комплекса, ресторантът „Блу Ридж“ беше издържан в стил селски чар. Джим слезе по няколкото стъпала, които отвеждаха до долното ниво на ресторанта и видя Лин, седнала на малка маса до високите прозорци, с гледка към планината. Ако можеше, би я изпил с очи.
Тъй като отказваше да я посети в планината Хартейк, трябваше да й се обажда по телефона или да се опитва да я зърне, когато знаеше, че ще идва в града. Намираше си извинения, за да се отбие в църквата в сряда вечер, когато тя се срещаше с комисията по богослуженията, а когато минаваше покрай „Ингълс“, се оглеждаше за колата й, паркирана пред него.
От своя страна, Лин като че ли правеше всичко по силите си, за да го избягва. Винаги се отбиваше в къщата тогава, когато знаеше, че няма да се натъкне на него — когато той приемаше пациенти или правеше визитации. Беше изпитал облекчение, когато прие да се срещнат днес.