Пое си дълбоко дъх, завърза колана на халата на панделка и излезе в коридора с боси крака.
— Джейн?
— Тук съм.
Когато спря на най-горното стъпало, сърцето й биеше толкова силно, че почти й се зави свят.
Кал се появи във фоайето на долния етаж.
— Познай кой… — Така и не довърши, когато вдигна поглед и я видя, застанала там посред бял ден, облечена само в лъскав копринен халат. Усмихна се и напъха ръка в джоба на дънките си. — Определено знаеш как да посрещнеш един мъж.
Джейн не би могла да каже каквото и да било, дори да искаше. С разтуптяно сърце вдигна ръка към колана на халата си, изричайки безмълвна молитва.
„Моля те, нека да ме желае заради самата мен, а не защото ме смята за предизвикателство. Моля те, нека ме обича поне мъничко.“
Пръстите й подръпнаха несръчно колана и очите й се впиха в неговите, когато ефирната дреха се разтвори. Едно движение на раменете и коприната се плъзна по нея и се свлече на купчинка в краката й.
Топла слънчева светлина окъпа тялото й, разкривайки всичко: малките й гърди, закръгления корем, огромния й ханш и съвсем обикновените й крака.
Кал изглеждаше зашеметен. Тя сложи ръка на парапета и бавно пое по стъпалата, обгърната единствено в деликатен воал от лосион с аромат на бадеми.
Устните му се разтвориха, а погледът му се премрежи.
Джейн стъпи на последното стъпало и се усмихна.
Той облиза устни, сякаш изведнъж бяха пресъхнали, а когато проговори, гласът му беше дрезгав:
— Обърни се, Ит.
— За нищо на света.
Тя вдигна рязко глава и ахна, когато видя преподобния Итън Бонър, застанал на прага, точно зад Кал.
Той я изучаваше с нескрит интерес.
— Надявам се, че не съм дошъл в неподходящ момент.
Със задавен стон Джейн се обърна и се втурна нагоре по стълбите, като прекрасно осъзнаваше каква гледка им предоставя. Грабна халата си от пода, притисна го до себе си и изтича в спалнята. Затръшна вратата и се подпря безсилно на нея. Толкова унижена не се бе чувствала никога в живота си.
Стори й се, че минаха броени секунди, когато чу леко почукване.
— Мила? — В гласа на съпруга й се долавяха предпазливите нотки на човек, който си дава сметка, че разполага само с няколко минути, за да обезвреди тиктакаща бомба.
— Няма ме. Върви си.
Сълзи опариха очите й. Беше мислила за това толкова дълго, отдаваше му такова значение, а ето че всичко бе свършило катастрофално.
Вратата се разтресе зад гърба й.
— Отдръпни се, миличка, и ме пусни да вляза.
Джейн се подчини, прекалено потисната, за да спори. Все така притискайки халата пред себе си, тя долепи голия си гръб до съседната стена.
Кал влезе предпазливо, като войник, стъпващ в минно поле.
— Добре ли си, миличка?
— Престани да ме наричаш така! Никога не съм преживявала по-голям позор.
— Няма защо да се срамуваш, скъпа. Горкият Ит дълго няма да забрави този ден. Нито пък аз.
— Брат ти ме видя гола! Стоях на стълбите както майка ме е родила, излагайки се като абсолютна глупачка.
— Ето къде грешиш. Нямаше нищо глупаво в голотата ти. А сега дай да закача този халат, преди да си го съсипала.
В отговор Джейн още по-здраво притисна дрехата до себе си.
— Той ме е гледал през цялото време, а ти не каза нито дума! Защо не ме предупреди, че не сме сами?
— Е, ти ме хвана неподготвен, миличка. Не бях в състояние да мисля трезво. А Ит нямаше как да не те види. От години не е зървал красива гола жена от плът и кръв. Щях да се тревожа, ако не беше гледал.
— Та той е свещеник!
— Беше благословено събитие. Сигурна ли си, че не искаш да закача този халат?
— Опитваш се да обърнеш станалото на шега.
— Ни най-малко. Само един безчувствен задник може да сметне нещо толкова травмиращо за смешно. Знаеш ли какво? Още сега ще сляза долу и ще го убия, преди да се е измъкнал.
Джейн отказваше да се усмихне. Вместо това реши да се нацупи. Беше нещо, което открай време искаше да направи, но до този миг все не й се беше удавало. Сега обаче то сякаш й дойде отвътре.
— Току-що претърпях шока на живота си, а ти се държиш така, сякаш всичко е голям майтап.
— Аз съм задник. — Той я отдръпна лекичко от стената и прокара ръце по голия й гръб. — Ако бях на твое място, щях да си кажа да се разкарам оттук, защото не заслужавам да дишам един и същ въздух с теб.