— Моля те… не мога повече.
Устните му тъкмо си играеха със зърното й и горещият му дрезгав дъх опари влажната й кожа.
— Ще трябва да понесеш още много, преди да приключим.
Наказа го, задето я измъчваше, със собствено изтезание, използвайки устата си по начин, който знаеше, че той обожава, ала това възпламени и нейното желание, така че когато Кал най-сетне достигна до ръба, Джейн също беше там. Той я покри с тялото си и тя достигна върха в мига, в който проникна в нея.
— Видя ли сега какво направи — оплака се тя, когато отново се върна на земята.
Очите му имаха наситеносивия цвят на пролетна буря, гласът му бе пропит с най-прекрасната заплаха, докато потъваше още по-дълбоко в нея.
— Горкичката ми! Май ще трябва да започна отначало.
— Вече не ми е интересно.
— Тогава затвори очи и си мисли за нещо друго, докато аз приключа.
Тя се засмя, той я целуна и много скоро отново се изгубиха един в друг. Никога досега не се бе чувствала толкова свободна. Захвърляйки дрехите си, се бе отърсила и от последните защитни прегради, които бе издигнала около себе си.
— Обичам те — прошепна тя. — Толкова много те обичам.
Кал целуна устните й, сякаш се опитваше да изпие думите й.
— Сладката ми… Толкова си сладка… Така красива…
Телата им откриха ритъма от древни времена и заедно те преодоляха всички бариери, които ги разделяха. Докато я любеше с тялото си, тя знаеше, с непоколебима увереност, че я обича и със сърцето си. Не можеше да бъде другояче и тази мисъл я запрати на върха. Заедно се докоснаха до сътворението.
Прекараха следващите няколко часа, наслаждавайки се на голотата си. Той й позволи да си обуе чифт сини сандали. Джейн му разреши да носи черната хавлия, но настоя да я преметне около врата си.
Обядваха късно следобед в леглото, където си измисляха сексуални игри със сочни парчета портокал. След това, докато си вземаха душ заедно, тя коленичи пред него и го люби под топлата струя, докато и двамата изгубиха контрол.
Бяха ненаситни. Джейн имаше чувството, че е създадена, само за да дарява с наслада този мъж и на свой ред да получава удоволствие единствено от него. Никога не се бе усещала толкова обичана, така сигурна в женствеността си. Чувстваше се великолепна и силна, нежна и щедра, напълно задоволена и макар той да не беше изрекъл думите, знаеше с цялото си същество, че я обича. Толкова дълбоки чувства не можеше да бъдат едностранни.
Кал тръгна за летището, чак когато не му оставаше почти никакво време. Докато гледаше как джипът се носи с огромна скорост по алеята, Джейн се усмихна и обви ръце около тялото си.
Всичко щеше да бъде наред.
Най-добрата кънтри група в Телароса свиреше бърза мелодия, ала Кал отклони две покани да танцува — от мажоретка на „Далас Каубойс“ и от една страхотна мадама от хайлайфа на Остин. Биваше го на дансинга, но тази вечер не беше в настроение и то не само защото по-рано през деня беше изиграл една доста скапана партия голф. Обземаше го депресия, гъста и мрачна като планинска нощ.
Част от причината за това негово състояние се доближи до него с много по-весел вид, отколкото един мъж отказал се от футбола, би трябвало да има. Русокосо момиченце, което дори толкова мъничко даваше всички признаци, че когато порасне, ще разбива мъжките сърца, бе сгушено в сгъвката на ръката му, на същото място, което някога беше заемано от футболната топка. Доколкото Кал можеше да прецени, единствените моменти, в които Уенди Сюзън Дентън не беше в обятията на баща си, бяха когато Боби Том размахваше стика за голф или когато майка й я кърмеше.
— Грейси показа ли ти пристройката на къщата? — попита Боби Том Дентън. — Сега, с бебето, решихме, че искаме повечко място. Пък и откакто Грейси я избраха за кмет на Телароса има нужда от кабинет и вкъщи.
— Показа ми я, Би Ти.
Кал се огледа наоколо, търсейки път за бягство, но така и не откри такъв. Хрумна му, че да прекара няколко минути насаме с жената на бившия уайд рисийвър, Грейси Сноу-Дентън, беше едно от малкото удоволствия, които бе изпитал този уикенд. По същото време Боби Том бе зает да очарова спортните журналисти и да разнася Уенди насам-натам, така че за мъничко Бомбардировача не беше принуден да гледа крехкото шаващо вързопче в ръцете му и да вижда собственото си бъдеще.