Докато Кал играеше голф в Тексас, Джейн правеше дълги разходки в планината и мечтаеше за бъдещето. Мислеше си за места, където биха могли да живеят и как да промени работната си програма, та от време на време да пътува с него. В неделя следобед свали грозните тапети с металическите червени рози от стените на кътчето за закуска и направи цяла тенджера пилешка супа с фиде.
Когато в понеделник сутринта се събуди от шума на душа, разбра, че Кал се бе прибрал по някое време, след като тя заспа снощи и остана разочарована, че не се беше пъхнал в леглото й. През последните няколко седмици бе свикнала да му прави компания, докато се бръсне, но днес вратата на банята си остана затворена и го видя едва когато слезе в кухнята за закуска.
— Добре дошъл у дома — меко каза тя и зачака мига, в който щеше да я вземе в обятията си. Вместо това той измърмори нещо неразбираемо. — Как се справи с голфа? — попита Джейн.
— Отвратително.
Това обясняваше лошото му настроение.
Кал отнесе купичката от закуската на мивката и я напълни с вода, а когато се обърна, посочи с пръст една от голите стени, от които Джейн беше смъкнала тапетите.
— Не ми е приятно, като се връщам у дома да откривам, че домът ми е изтърбушен.
— Не ми казвай, че онези отвратителни рози са ти харесвали.
— Няма значение дали са ми харесвали, или не. Трябваше да говориш с мен, преди да се заемеш да сменяш интериора на къщата ми.
Нежният любовник, за когото си беше мечтала през целия уикенд, се бе изпарил и Джейн усети как по тялото й плъзва тревога. Беше започнала да мисли за това ужасно място, сякаш бе и неин дом, ала очевидно той не смяташе така. Пое си дълбоко дъх, опитвайки се да мисли трезво.
— Реших, че няма да имаш нищо против.
— Е, имам.
— Добре. Може да изберем нови тапети. С удоволствие ще ги сложа.
По лицето му се изписа неприкрит ужас.
— Аз не избирам тапети, професоре! Никога! Нито пък ти, така че забрави това.
Кал грабна ключовете на колата си от кухненския плот.
— Искаш стената да си остане така?
— И още как.
За миг Джейн се поколеба дали да му каже да върви на майната си, или да остави да му се размине. Въпреки че беше наранена, се спря на второто. Винаги можеше да го изпрати по дяволите и по-късно.
— Направих пилешка супа. Ще си дойдеш ли за вечеря?
— Не знам. Ще се видим, когато се върна. Не се опитвай да ме ограничаваш, професоре. Няма да го допусна.
И с тези думи той изчезна в гаража.
Джейн приседна на един от кухненските столове и си заповяда да не драматизира случилото се току-що. Той беше уморен от часовата разлика и ядосан, задето се беше представил зле на турнира пред приятелите си, и това го правеше кисел. Нямаше причина да смята, че дистанцираността му има нещо общо с онова, което бе станало между тях в деня на заминаването му. Въпреки грубиянското си държание тази сутрин, Кал беше добър човек. Нямаше да се обърне срещу нея, само защото тя се бе съблякла посред бял ден и му беше казала, че го обича.
Насили се да изяде половин препечена филийка, докато всички причини, поради които не беше искала да се съблече пред него, се завърнаха в ума й. Ами ако страховете й се бяха оправдали? Ами ако сега, когато беше престанала да бъде предизвикателство за него, той вече не я искаше в живота си? Преди два дена беше напълно уверена, че я обича, но сега не беше толкова сигурна. За нищо.
Даде си сметка, че е изпаднала в мрачни мисли, и се изправи, но вместо да се залови за работа, започна да се разхожда безцелно из къщата. Телефонът иззвъня, два бързи тона, които означаваха, че обаждането е на бизнес линията на Кал, която Джейн никога не вдигаше.
Докато минаваше покрай вратата на кабинета му, телефонният секретар се включи и тя чу глас, който помнеше твърде добре.
— Кал, Брайън е. Слушай, трябва да говоря с теб веднага. Докато бях на почивка, измислих как да го направим. Нищо не размърдва мозъчните клетки така, както плаж, покрит с бял пясък. Както и да е, през уикенда се срещнах с един човек, за да съм сигурен, че може да бъде свършено и по всичко изглежда, че ударихме джакпота. Но ако ще го направим трябва да действаме незабавно. — Той спря за миг и понижи глас. — По очевидни причини не исках да използвам факса ти, затова в събота ти изпратих доклад с експресна поща. Би трябвало да го получиш тази сутрин. Обади ми се веднага, щом го получиш. — Той се изкиска. — Честита годишнина!