Джейн прекрасно си спомняше адвоката на Кал, Брайън Делгадо: алчни очи, арогантна стойка и надменно държание. Нещо в обаждането му я обезпокои, навярно злорадата нотка, която беше доловила в гласа му. Ама че неприятен мъж.
Погледна си часовника и видя, че е станало девет. Тази сутрин вече беше пропиляла твърде много време в тревожни мисли и нямаше намерение да добави и обаждането на Брайън Делгадо към списъка с притесненията си. Върна се в кухнята, сипа си чаша кафе и я отнесе в стаята си, където включи компютъра.
Датата проблесна насреща й и тя усети как косъмчетата на тила й настръхват. За миг не беше сигурна защо, ала след това най-сетне осъзна какво вижда и я осени прозрение. Пети май. С Кал се бяха оженили точно преди два месеца.
„Честита годишнина!“
Тя притисна пръсти до слепоочията си. Съвпадение ли беше? Припомни си ехидния глас на Делгадо: „По очевидни причини не исках да използвам факса ти…“. Какви очевидни причини? Това, че тя би могла да прочете загадъчния доклад преди Кал да го е видял? Скочи от стола си и отиде в кабинета, където седна зад бюрото и се заслуша в съобщението, мислейки усилено.
Малко преди десет пристигна куриерът. Тя се разписа, за да получи пратката, отнесе я в кабинета на Кал и я отвори, без дори да се поколебае.
Докладът беше дълъг няколко страници и беше пълен с печатни грешки, което говореше, че Делгадо най-вероятно го беше съставил собственоръчно. В което нямаше нищо чудно. Сърцето на Джейн се късаше от болка, докато четеше всяка съкрушителна подробност от предложението на Делгадо и се мъчеше да асимилира факта, че през цялото време, докато беше правил любов с нея, Кал беше планирал отмъщение.
Мина повече от час, преди да се насили да се качи на горния етаж и да си събере багажа. Обади се на Кевин и го помоли да дойде. Когато видя куфарите й, той се опита да възрази, но тя отказа да го слуша. Едва когато заплаши сама да свали компютъра си на долния етаж, Тъкър отстъпи и го натовари в колата й. След това го отпрати и седна да чака Кал. Старата Джейн би се измъкнала незабелязано, ала новата Джейн искаше да се изправи срещу него за последен път.
18
Джейн не си беше тръгнала!
През плъзгащата се врата в дневната Кал я видя да стои в задния двор, загледана в планината Хартейк. Мускули, които дори не беше забелязал, че са напрегнати, започнаха да се отпускат. Все още беше тук.
Той тренираше във фитнеса, когато Тъкър връхлетя в залата за вдигане на тежести с новината, че жена му си е събрала багажа и се готви да се прибере в Чикаго. На Кевин му отнело няколко часа да го намери и докато бързаше към вкъщи все още облечен в подгизналата от пот тениска и сиви шорти, Кал беше ужасен, че тя може вече да си е тръгнала.
Все още не разбираше защо би искала да направи нещо толкова драстично. Вярно, тази сутрин той беше кисел и груб, но съжали за това почти веднага и реши да се прибере рано, за да има предостатъчно време да хапне от домашно приготвената й пилешка супа. Само че Джейн не беше от тези, които бягат от битките. Лесно можеше да си я представи как го цапардосва с тиган по главата, но не и как си стяга багажа и си отива.
Сега съпругата му стоеше там отвън, в пълна бойна готовност и Кал внезапно си помисли, че тя е единственият човек, когото познава, чиито дрехи бяха така спретнати, както и тези на най-малкия му брат. Беше избрала да си облече за път кремава памучна рокля с висока талия и редица големи жълто-кафяви копчета отпред. Падаше достатъчно свободна, за да скрива бременността й, ала въпреки това някак си успяваше да изглежда наистина изискана. Роклята беше дълга и покриваше по-голямата част от краката й, но не и малките й тънки глезени, нито пък тесните стъпала, обути в чифт простички кожени сандали.
Диадема с шарки като костенурска коруба прибираше косата й назад. Кал загледа как слънцето си играе със златистите кичури и си помисли колко бе хубава тя. Да, жена му притежаваше класическа красота и докато я съзерцаваше изпита същински водовъртеж от чувства: нежност и страст, объркване и негодувание, гняв и копнеж. Защо изведнъж трябваше да я прихване нещо? Един труден характер беше достатъчен за всяко семейство, а в техния случай той принадлежеше на него.