Ала не нравът му беше сегашното изпитание. Един-два часа в спалнята и тя напълно щеше да забрави ужасното му държание тази сутрин, да не говорим пък за глупавата й идея да се върне в Чикаго. Не, истинският проблем се криеше по-дълбоко. Защо трябваше да му казва, че го обича? Не разбираше ли, че щом тези думи бъдеха изречени веднъж, нищо не можеше да бъде същото?
Само ако се беше появила в живота му десет години по-рано, преди да му се налагаше да се справя с факта, че остарява и че отвъд края на футболната му кариера не го очаква нищо. Лесно й беше на нея да мисли за усядане. Тя имаше чудесна работа, която можеше да върши до края на живота си. Но не и той и сега не можеше да се отърве от усещането, че животът му се носи с главоломна скорост в посока, в която не беше готов да поеме. Тази посока може и да допадаше на Боби Том Дентън, но определено не пасваше за него.
Докато посягаше към дръжката на плъзгащата се врата, беше сигурен само в едно — Джейн здравата се беше напушила и единственият начин да я укроти, минаваше през чаршафите. Ала преди да успее да докара нещата дотам, го очакваше солидна доза извинения.
— Здрасти, професоре.
При звука на гласа му тя се обърна и заслони очите си с ръка. Той беше разчорлен, плувнал в пот и страхотно привлекателен, докато се приближаваше към нея. Нещо заседна в гърлото й като голяма и болезнена буца, която сякаш се опитваше да я задуши.
Кал се облегна на парапета и й отправи вълча усмивка.
— Бях във фитнеса и нямах време да си взема душ, така че освен ако не си в настроение за наистина мръсен секс, най-добре изтичай горе и пусни душа.
Джейн напъха ръце в джобовете на роклята си и бавно изкачи дървените стъпала. Как можеше да се държи по този начин, когато бе извършил нещо толкова непростимо?
— Брайън Делгадо се обади тази сутрин. — Тя пристъпи на верандата.
— Аха. Какво ще кажеш да се пъхнеш под душа с мен и да ми изтъркаш гърба?
— Адвокатът ти изпрати плик с документи. Аз ги прочетох.
Това най-сетне привлече вниманието му, макар че и сега не изглеждаше особено разтревожен.
— Откога проявяваш интерес към договорите ми?
— Беше доклад за мен.
Усмивката му се стопи.
— Къде е?
— На бюрото ти. — Тя го погледна право в очите и се опита да преглътне задушаващата болка. — Трябва да вземеш решение относно мен още сега, защото остават само два дни до заседанието на управителния съвет на лабораторията „Прийз“. За щастие, адвокатът ти вече е свършил предварителната работа. Срещнал се е с Джери Майлс и двамата са уредили по-голямата част от гнусните подробности. От теб се иска само да подпишеш един чек с цял куп нули.
— Не знам за какво говориш.
— Не смей да ме лъжеш! — Джейн сви ръце в юмруци. — Казал си на Делгадо да ме съсипе.
— Веднага ще му звънна и ще оправя всичко. Станало е някакво недоразумение.
Кал се обърна към плъзгащата врата, ала тя пристъпи напред, преди да е отворил.
— Недоразумение? — Не бе в състояние да скрие горчивината си. — Наредил си на адвоката си да унищожи кариерата ми и наричаш това недоразумение?
— Никога не съм му казвал такова нещо. Дай ми само час и после ще ти обясня всичко.
— Обясни ми го сега.
Той сякаш си даде сметка, че тя заслужава нещо повече, защото се отдръпна от вратата и се приближи до парапета.
— Кажи ми какво пишеше в доклада.
— Делгадо е уредил с Джери Майлс, директора на „Прийз“, ти да направиш голямо дарение на лабораторията, при условие, че те се отърват от мен. — Джейн си пое въздух, дълбоко и накъсано. — Джери иска да се чуе с теб, преди да ме уволни, а след това възнамерява да обяви щедростта ти пред управителния съвет на заседанието им в сряда.
Кал изруга тихичко под носа си.
— Само почакай да докопам този кучи син. Това не е първият път, в който Делгадо действа необмислено.
— Искаш да кажеш, че това е негова идея?
— И още как!
Силна емоция стисна гърлото й.
— Не ми причинявай това, Кал. Не си играй с мен.
В очите му припламна гняв.
— Знаеш, че не бих направил нещо такова.
— Значи не си му наредил да ме разследва? Не си му казал да открие най-уязвимото ми място и да го използва против мен?
Кал потърка брадичка с кокалчетата на пръстите си. Джейн никога не го беше виждала толкова неспокоен.
— То беше преди много време. Не е толкова просто.