— Е, аз съм изключително умна. Обясни ми.
Той отново се отдръпна към плъзгащата се врата и сърцето й се сви, когато видя, че избягва да срещне погледа й.
— Трябва да си спомниш как стояха нещата между нас, когато всичко започна. Никога не съм бил от онези, които позволяват някой друг да вземе връх над тях, и исках да ми платиш. — Пъхна палец в ластика на шортите си, само за да го извади миг по-късно. — Наистина казах на Брайън, че възнамерявам да се разправя с теб и му наредих да те разследва, за да мога да ти го върна.
— И какво откри това разследване?
— Че нямаш никакви срамни тайни. — Най-сетне я погледна. — Че си брилянтна и отдадена на работата си. И че тя означава всичко за теб.
— Едва ли ти е трябвал екип от детективи, за да разбереш това.
— Тогава не го знаех.
— Значи реши да ми отнемеш работата — тихо каза Джейн.
— Не! — Кал сграбчи дръжката на вратата. — След първите няколко седмици се успокоих и се отказах от всичко това. Мина ми!
— Не ти вярвам. Никой адвокат не би задвижил нещо подобно, без да е бил упълномощен.
— Той беше упълномощен. Не за това, но… — Съпругът й отвори вратата и влезе в къщата. — Просто така и не му казах да прекрати операцията, това е всичко!
— И защо? — Джейн го последва вътре.
— Просто така и не говорихме по темата повече. — Бонър спря до камината. — Имахме си цял куп други неща на главата. Изскочи проблем с един от договорите ми за реклама и отне време, докато всичко се оправи. После той отиде на почивка, а аз на няколко пъти не му вдигнах, когато ми звъня.
— Защо?
— Не бях в настроение да се занимавам с договори.
— Аз не съм договор.
— Не. Но смятах, че случващото се между нас не му влиза в работата. — Изглеждаше ядосан. — И през ум не ми е минало, че ще се опита да предприеме нещо срещу теб без моето съгласие.
— На мен ми звучи така, сякаш вече го е имал.
— Да, но… — Разтвори ръце в жест, който беше странно уязвим. — Джейн, съжалявам. И за миг не съм си помислял, че би могъл да направи каквото и да било, без да говори с мен.
Тя би трябвало да се почувства по-добре. Все пак, през последния месец не беше кроил планове против нея. Ала продължаваше да се чувства ужасно.
— Това нямаше да се случи, ако бе вдигнал телефона и му беше наредил да си прибере копоите. Защо не го направи, Кал? Боеше се, че ако отстъпиш, мъжествеността ти ще пострада?
— Не беше важно, това е всичко. Нещата между нас потръгнаха и последното, за което си мислех, беше отмъщението.
— Твърде жалко, че не си го споделил със своя кръвопиец.
Той зарови пръсти в бездруго разрошената си коса.
— Виж, не е причинена никаква вреда. Не възнамерявам да отпусна и един цент на „Прийз“ и ако някой там опита да се отърве от теб, ще им спрегна такова дело за дискриминация, че няма да разберат откъде им е дошло.
— Това е моя работа, Кал, не твоя.
— Дай ми само час-два. Всичко ще оправя, обещавам ти.
— А после? — тихо попита Джейн.
— После никога вече няма да има нужда да се тревожиш за подобно нещо…
— Нямах това предвид. След като оправиш нещата, какво ще стане между нас?
— Нищо. Всичко ще си бъде както досега. — Той тръгна към кабинета си. — Ще проведа няколко телефонни разговора, а после ще разтоваря колата ти и двамата с теб ще излезем да хапнем навън. Не мога да повярвам, че ти е минало през ума да избягаш.
Тя го последва до кабинета, но спря на прага. Потърка ръце, ала студът, който усещаше, идваше отвътре, а не отвън.
— Не мисля, че ще можем да продължим както досега.
— Разбира се, че можем. — Кал отиде до бюрото. — Кълна се, направо ще уволня Делгадо.
— Не го обвинявай за онова, което ти си започнал — тихо каза Джейн.
Той се обърна рязко към нея, а тялото му се напрегна.
— Не смей да го казваш! Ти започна всичко и никога не го забравяй!
— Как бих могла, когато ти ми натякваш при всеки удобен случай?
Изгледа я свирепо и тя му отвърна със същото. След това извърна очи. Нищо нямаше да постигнат, като си прехвърлят вината като топка.
Пъхна ръце в джобовете на роклята си и си напомни, че най-големият й страх не се беше оправдал. Той не беше кроил отмъщение срещу нея, докато двамата бяха правили любов. Ала ужасната буца, която тежеше в стомаха й, отказваше да се разсее. Случилото се бе просто символ на проблемите, които се спотайваха между тях, а тя ги пренебрегваше или замазваше, сякаш не съществуват.