Спомни си с каква надежда беше изпълнена едва преди ден-два, когато Кал я обичаше. Спомни си въздушните кули, които бе издигнала в мечтите си. Каква ирония само, че някой така добре запознат с научните методи, с лекота беше захвърлил всяка логика и я бе заменил с пожелателно мислене.
Извади ръце от джобовете си и ги стисна пред себе си.
— Трябва да знам накъде вървим, Кал, и какви са чувствата ти към мен.
— Какво имаш предвид?
Неудобството в гласа му красноречиво говореше, че знае точно за какво става дума.
— Какво изпитваш към мен?
— Знаеш какво изпитвам.
— Всъщност, не знам.
— Значи не си внимавала.
Явно възнамеряваше да направи това дори по-трудно, отколкото би трябвало да бъде, ала тя нямаше намерение да отстъпи. Времето за празни мечти беше отминало. Трябваше да знае как стоят нещата.
— Единственото, което си спомням да си казал в пряк текст, беше, че ме харесваш.
— Естествено, че те харесвам. И ти го знаеш.
Джейн срещна погледа му и се насили да изрече думите, които сякаш бяха заседнали в гърлото й.
— Аз ти казах, че те обичам.
Кал сведе поглед и тя си даде сметка, че не смее да я погледне в очите.
— Ами… предполагам, че съм поласкан.
Джейн впи нокти в дланите си.
— Не мисля така. Май откровеността ми те е уплашила до смърт. И освен това смятам, че ти не ми отвръщаш със същото.
— Какво, по дяволите, изобщо означава това? — Той отиде до бюрото си. — Разбираме се много по-добре, отколкото някой от двама ни е очаквал, а ще имаме и бебе. Защо трябва да му лепваме етикет? Държа на теб и за мен това значи много. — Кал се отпусна в стола си, сякаш за него разговорът беше приключил.
Само че тя не възнамеряваше да остави нещата така. Може би през последните месеци беше помъдряла мъничко, или просто беше упорита, но беше време той да добави към връзката им още нещо, освен секс и шеги.
— Опасявам се, че когато мисля за бъдещето ни, това да държиш на мен не ми е достатъчно.
Кал махна нетърпеливо с ръка.
— Нещата сами ще се наредят. Точно сега нито един от нас не иска да бъде хванат натясно.
— Последния път, когато разговаряхме за това, идеята беше да се разведем веднага след като бебето се роди. Все още ли го искаш?
— Дотогава има много време. Откъде да знам какво ще се случи?
— Но това ли е планът ти все още?
— Това беше първоначалният замисъл.
— А сега?
— Не знам. Как бихме могли да знаем? Нека да караме ден за ден.
— Вече не искам да измервам времето в дни.
— Е, засега ще бъде така.
Отказваше да се обвърже наистина, а тя нямаше намерение да се задоволи с по-малко. Сълзи напираха в очите й, ала Джейн отказваше да ги остави да потекат. Трябваше да се махне веднага, докато все още бе запазила достойнството си, и възнамеряваше да го направи честно.
— Боя се, че повече не мога да се справям с това Кал. Нямах намерение да се влюбвам в теб… знам, че не си ме молил да го правя… но то се случи. Изглежда, съм обречена да съсипвам всичко, което касае теб. — Тя прокара език по сухите си устни. — Връщам се в Чикаго.
Той скочи от стола си.
— Как ли пък не!
— Ще се свържа с теб, щом бебето се роди, но дотогава ще ти бъда задължена, ако поддържаме контакт единствено чрез адвоката ми. Обещавам, че няма да ти създавам трудности, когато става въпрос за родителски посещения.
— Ти бягаш. — Гледаше я свирепо, заел нападателна позиция. — Не ти стиска да останеш, за да се справим с това, затова искаш да избягаш.
Джейн се мъчеше да говори спокойно.
— С какво има да се справяме? Ти все още искаш да се разведем.
— За никъде не бързам.
— Но рано или късно възнамеряваш да го направиш.
— Е, и? С теб сме приятели и няма никаква причина нещата да вземат гаден обрат.
Болка се надигна в гърдите й, когато го чу да потвърждава онова, което вече знаеше. Той не гледаше на брака им като на нещо постоянно. Просто тъпчеше на едно място и изчакваше. Джейн се извърна от него и отиде във фоайето.
Кал се озова до нея само за миг. Вената на слепоочието му пулсираше, изражението му беше мрачно. Държанието му не беше чудно, защото мъже като него не понасяха ултиматуми.
— Ако си мислиш, че ще хукна след теб, жестоко се лъжеш! Излезеш ли през тази врата, с брака ни определено е свършено. Излизаш и от живота ми, чуваш ли ме?