Без съмнение, веднага след като беше приключил разговора си с нея, беше позвънил на баща си и му бе съобщил за бебето. Беше омъжена за Джим достатъчно отдавна, за да знае колко много ще се зарадва при новината, че в семейството им ще се появи нов живот, и също като нея, ще бъде загрижен за щастието на сина им. За разлика от нея, обаче, изобщо нямаше да бъде загрижен за чувствата на младата жена, която спеше в стаята за гости.
Лин погледна към майка си.
— Кал сигурно държи на Джейн, иначе не би излъгал по този начин.
— Калвин я обича. Просто още не го знае.
— Нито пък ти. Не и със сигурност.
Въпреки че сама я беше попитала, Лин се подразни на всезнайническото държание на майка си. Или пък все още не беше надмогнала болката от това, че старицата познава Джейн по-добре от нея.
— Можеш да вярваш каквото си искаш — изсумтя Ани. — Аз знам някои неща.
— Като например?
— Че тя не търпи глупостите му, като за начало. Туй му харесва у нея. Освен туй е боец и не се бои да му се опълчи. Трудно ще си намери по-добра жена от Джейни Бонър.
— Ако е такъв боец, защо го напуска?
— Предполагам, че чувствата й са й дошли малко в повечко. Силна любов изпитва тя към този твой син. Трябва да ги видиш как се гледат един друг, когато си мислят, че никой не ги вижда. Направо очите им пламтят.
Лин си спомни щастието на Кал напоследък, както и сълзите в очите на снаха си и си каза, че има голяма вероятност майка й да е права.
Ани я изгледа проницателно.
— Туй тяхно бебе ще бъде страшно умно.
— Струва ми се неизбежно.
— Мен ако питаш, не е хубаво едно такова специално дете да израсне само. Я виж как туй, че е отрасла без брат или сестра, е травмирало Джейни Бонър и точно то я е вкарало в сегашното й затруднение.
— Имаш право.
— Каза ми, че се чувствала като откачалка, докато растяла.
— Мога да си го представя.
— На едно такова дете са му нужни братя и сестри.
— Само че родителите трябва да живеят под един покрив, за да се случи това.
— Права си и още как. — Ани се облегна назад в люлеещия се стол и въздъхна. — Май не ни остава друг избор, Амбър Лин. Като че ли ще ни се наложи да хванем още един Бонър.
Лин се усмихна на себе си, докато излизаше на верандата, след като майка й си легна. На Ани й харесваше да вярва, че те двете целенасочено бяха заложили капан на Джим. Всъщност изобщо не бе така, но се беше отказала да разубеждава майка си. Бабката вярваше в каквото си искаше.
Бе почти полунощ и въздухът беше доста хладничък, така че тя закопча стария анцуг с емблемата на колежанския отбор на Кал. Зарея поглед към звездите и си помисли колко по-добре се виждаха те от върха на планината Хартейк, отколкото от къщата им в града.
Шум от приближаваща кола я извади от мислите й. Всички мъже в семейството й бяха нощни птици, така че този, който идваше, можеше да бъде само Кал или Итън. Надяваше се да е големият й син, дошъл да прибере жена си. След това си спомни обещанието да го държи настрана, което беше дала на Джейн, и се намръщи.
Ала колата, показала се след малко, не принадлежеше нито на Кал, нито на Итън, а на собствения й съпруг. Лин просто не можеше да повярва. От нощта, в която го беше напуснала, не бе дошъл да я види нито веднъж.
Спомни си резкия начин, по който се бяха разделили в петък, и се зачуди дали не идва, за да й даде визитката на адвоката си. Самата тя нямаше никаква представа как човек получава развод, освен че трябва да си уреди час при адвокат. Така ли ставаше? Отиваш при адвокат и докато се усетиш, бракът ти вече е история?
Джим слезе от колата и се запъти към нея с онази широка, гъвкава стъпка, която караше сърцето й да забие учестено откакто се помнеше. Би трябвало да го очаква. Кал несъмнено беше говорил с него и перспективата за ново внуче щеше да му даде още един претекст да опита да й се наложи. Подпря се на един от прясно боядисаните стълбове, които държаха покрива на верандата, и й се прииска той да не я намираше толкова недостойна.