Джим спря пред най-долното стъпало и се загледа в нея. Дълго време не каза нищо, просто я съзерцаваше, а когато най-сетне проговори, гласът му прозвуча странно официално.
— Надявам се, че не съм те уплашил, като се появих толкова късно.
— Няма нищо. Както виждаш, все още съм будна.
Той сведе очи и за миг Лин изпита странното чувство, че иска да избяга. Само че не можеше да е вярно. Мъжът й не бягаше от нищо. Никога.
Той отново вдигна очи и този път в тях грееше онзи упорит блясък, който й бе така добре познат.
— Аз съм Джим Бонър.
Лин го зяпна.
— Лекар съм в града.
Да не беше откачил?
— Джим, какво не е наред?
Той пристъпи на място, сякаш беше нервен, ала единственият път, когато бе видяла увереността му да рухва, бе когато Джейми и Чери умряха.
Съпругът й стисна ръце пред себе си, само за да ги отпусне покрай тялото си миг по-късно.
— Ами, ако трябва да съм честен, имам трийсет и седем годишен брак, който нещо не върви. Доста съм депресиран и вместо да се обърна към бутилката, реших, че малко женска близост би могла да ми помогне. — Той си пое дълбоко дъх. — В града чух, че една много приятна дама живеела тук с войнствената си майка и реших да се отбия и да попитам дали тази дама не би искала да вечеряме заедно някой път. Или пък да идем на кино. — Ъгълчето на устните му потръпна развеселено. — Стига да нямаш нищо против да излизаш с женен мъж.
— На среща ли ме каниш?
— Да, госпожо. Малко съм позагубил тренинг в това отношение, та се надявам да го правя както трябва.
Лин допря пръсти до устните си, силни чувства преизпълниха гърдите й. По време на онзи обяд в петък му беше казала, че й се иска да можеха да се срещнат като непознати, та да започнат отначало и да видят дали се харесват един друг, но по това време той беше толкова ядосан, че никак не й се вярваше да я е чул. След всички тези години изобщо не очакваше, че е способен да я изненада, ала ето че го бе сторил.
Потисна желанието да се хвърли в прегръдките му и да му каже, че всичко е простено. Не смяташе, че струва толкова малко, та това мъничко усилие от негова страна — независимо колко го оценяваше — да може да изтрие десетилетия, в които той просто не беше достатъчно добър. Зачуди се колко ли далече възнамерява да стигне с всичко това.
— Възможно е да не сме съвместими — подхвърли, опипвайки почвата.
— Може би. Но няма как да разберем, ако не опитаме.
— Не съм сигурна. На мама може да не й хареса.
— Остави майка си на мен. Страшно ме бива с възрастните дами, дори да са злобни и луди.
Лин за малко да се разсмее. Не си представяше упорития трезвомислещ Джим Бонър да направи нещо толкова романтично. Беше очарована и трогната, ала не изцяло. Нещо я натъжаваше и й отне миг, докато разбере какво. През по-голямата част от живота си се бе чувствала като просяк, молещ се за любовта на Джим — винаги мила, винаги готова да угоди и да отстъпи. Той никога не бе правил специални жестове заради нея, защото не му бе искала нищо. Никога не бе поставяла пречки по пътя му, а сега беше готова да се върне при него, само защото бе положил малко усилие да й угоди.
И до днес помнеше усещането от похотливите му тийнейджърски ръце по тялото си. Първите няколко пъти, когато бяха правили секс, на нея не й беше харесало особено, но и през ум не й беше минало да му откаже, макар самата тя да предпочиташе двамата да седят в задното сепаре на закусвалнята и да клюкарстват по адрес на съучениците си, докато си поделят една кола.
— Ще си помисля — отвърна тихо. След това се уви още по-плътно в горнището на анцуга и влезе в къщата.
Миг по-късно върху къщата се изсипа същински фонтан от чакъл, когато той отпраши по алеята, шофирайки като ядосан осемнайсетгодишен хлапак.
20
В продължение на две седмици Кал стоя настрана от планината Хартейк. През първата седмица се напи три пъти и се опита да цапардоса Кевин, който не бе изпълнил нареждането му да се пръждоса. През втората седмица поне дузина пъти се наканваше да отиде при нея, ала гордостта му винаги го спираше. Не той беше избягал! Не той беше развалил всичко с прекомерните си искания.
Освен това изобщо не бе сигурен, че която и да било от онези упорити жени ще го пусне в къщата. Очевидно единствените мъже, които бяха добре дошли там, бяха Итън, който не се броеше, защото беше просто Итън, и Кевин Тъкър, който определено се броеше. Направо кипваше, щом си представеше как хлапакът ходи в планината Хартейк, когато си поиска, как там го гощават и се суетят около него; Тъкър, който неизвестно как се беше нанесъл в собствената му къща!