Първата нощ, в която Кал се напи в „Планинаря“, негодникът бе задигнал ключовете му, сякаш Бомбардировача не беше достатъчно разумен, за да му е ясно, че не е в състояние да шофира. Именно тази нощ беше замахнал към по-младия играч, но го стори някак без желание и не го уцели. Следващото, което си спомняше, бе как се е проснал на седалката до шофьора в скъпарското мицубиши „Спайдър“ на Тъкър, който го бе откарал у дома, и оттогава така и не бе успял да се отърве от хлапето.
Беше почти сигурен, че не му е казвал, че може да остане. Всъщност, съвсем ясно си спомняше как му нарежда да се измете от къщата. Ала Кевин бе продължил да се навърта наоколо като някакво шибано куче пазач, въпреки че си имаше прекрасна къща под наем, да не говорим пък за Сали Теримън. И ето че преди Кал да се усети, двамата вече гледаха заедно записи на футболни мачове, а той обясняваше на младока как винаги се възползва от първата удала му се възможност, вместо да прояви търпение да разчете противниковата защита и да намери открит играч.
Поне гледането на мачове му помагаше да не мисли за това колко много му липсва професорката — чак го болеше. Което не означаваше, че има идея какво да направи по въпроса. Не беше склонен да бъде женен завинаги, не и когато трябваше да съсредоточи цялата си енергия върху футбола, нито пък когато нямаше друга работа, на която би могъл да се посвети. Но, освен това, не беше готов и да изгуби Джейн. Защо й трябваше да поставя условия, вместо да остави нещата както са си?
Да се замъкне в планината Хартейк, за да я моли да се върне при него, беше немислимо. Той не пълзеше пред никого. Не, нуждаеше се от причина да отиде там, но не му идваше наум нито една, която да е готов да признае на глас.
Все още не разбираше защо бе останала, вместо да се прибере в Чикаго, но беше доволен, че е така — по този начин щеше да има възможност да размисли. Беше казала, че го обича, а никога не би го изрекла, ако наистина не го мислеше. Може би днес беше денят, в който щеше да прояви доблестта да признае грешката си и да се върне при него.
Входният звънец пропя, но той не беше в настроение за компания, затова не му обърна внимание. Напоследък не спеше добре, нито пък ядеше кой знае какво, освен някой и друг сандвич с пушена наденица от време на време. Дори любимите му „Лъки Чармс“ бяха изгубили притегателната си сила, защото събуждаха твърде много болезнени спомени, така че сутрин закусваше с кафе. Потърка наболата си брада и опита да си спомни откога не се беше бръснал, но и за бръснене не беше в настроение. Нямаше муза за нищо друго, освен да гледа записи на футболни мачове и да вика по Кевин.
Звънецът отново се обади и той се намръщи. Не можеше да е Тъкър, защото кучият му син някак се беше сдобил със собствен ключ. Ами ако беше…
Сърцето му подскочи в гърдите и Кал си удари лакътя в рамката на вратата, докато се втурваше във фоайето. Ала когато отвори рязко входната врата, на прага видя не професорката, а баща си.
Джим нахлу вътре, размахвайки евтино жълто вестниче, отворено на някаква статия.
— Видя ли това? Маги Лоуъл ми го пробута веднага след като й направих цитонамазка. Мили боже, ако бях на твое място, щях да осъдя жена ти и да й взема и последния цент и ако ти не го направиш, аз ще го сторя! Не ме интересува какво казваш за нея. Тази кучка ми стана ясна от мига, в който я видях, а ти си твърде сляп, за да прозреш истината. — Той изведнъж прекрати тирадата си и зяпна сина си. — Какво, по дяволите си направил със себе си? Изглеждаш ужасно.
Кал издърпа таблоида от ръката на баща си. Първото, което видя, беше своя снимка с професорката, която някой бе направил на летище „О’Хеър“ в деня, когато бяха отпътували за Северна Каролина. Той изглеждаше мрачен, тя — замаяна. Но не фотографията накара вътрешностите му да се преобърнат. А заглавието под нея.
— Мамка му.
— Ще имаш да кажеш много повече от това, когато прочетеш този боклук! — възкликна Джим. — Не ме е грижа дали е бременна, или не — тази жена е родена лъжкиня! Казва, че се е престорила на проститутка и ти се е представила като подарък за рождения ден, за да забременее от теб. Как всъщност се забърка с нея?