Баща му все така имаше буреносно изражение и Кал си даде сметка, че ще трябва да му каже поне част от истината. Никога нямаше да му признае стореното от Джейн — това на никого не влизаше в работата — но поне можеше да обясни държанието й към семейството му.
Джим направи крачка към снаха си и Кал побърза да застане между тях отбранително.
— Получаваш ли редовна пренатална грижа или си твърде заета с проклетата си кариера, за да ходиш на лекар?
Джейн срещна погледа му, без да трепне.
— Посещавам доктор Воуглър.
Баща му кимна неохотно.
— Тя е добра. Просто се постарай да правиш каквото ти каже.
Ръката на Ани започна да трепери — пушката беше твърде тежка за нея. Кал улови погледа на майка си. Тя се пресегна и взе оръжието.
— Ако някой ще застрелва някого от тях двамата, мамо, това ще съм аз.
Страхотно! И майка му беше полудяла.
— Ако нямате нищо против — каза той през свито гърло, — бих искал да поговоря с жена си насаме.
— Това зависи от нея. — Лин погледна към Джейн, която поклати глава.
Това адски го вбеси.
— Има ли някой вкъщи?
Женският триумвират се обърна като едно цяло и пак вкупом грейнаха в усмивки, когато резервният му куотърбек се показа иззад ъгъла на къщата, сякаш мястото му принадлежеше.
Тъкмо когато Кал си мислеше, че нещата не могат да станат по-лоши…
Погледът на Кевин обходи жените на верандата, двамата мъже под тях и пушката. Повдигна едната си вежда в поздрав към съотборника си, кимна на Джим, а после отиде да се присъедини към жените.
— Вие, прекрасни дами, ми казахте да намина за пържено пиле и аз реших да се възползвам от предложението ви. — Той се облегна на колоната, която Кал беше боядисал едва преди месец. — Как е малкият днес?
И с фамилиарност, която издаваше, че го е правил и преди, погали корема на Джейн.
Кал го смъкна от верандата и го повали на земята за броени секунди.
Изстрелът на пушката едва не му спука тъпанчетата. Бучки пръст се посипаха по лицето и голите му ръце. Шумът и заслепилите го за миг песъчинки му попречиха да нанесе удар и Кевин успя да се измъкне изпод него.
— По дяволите, Бомбардировач, тази пролет ми нанесе толкова травми, колкото не получих през целия сезон миналата година.
Бонър избърса очите си и скочи на крака.
— Дръж си ръцете далеч от нея.
Кевин изглеждаше подразнен и се обърна към Джейн.
— Ако и с теб се е държал така, нищо чудно, че си го напуснала.
Кал изскърца със зъби.
— Джейн, бих искал да поговорим. Сега.
Майка му — милата му, разумна майчица — застана пред нея сякаш не той, а Джейн й беше дете! А и баща му не помагаше особено, просто си стоеше там и зяпаше Лин, сякаш не разбираше абсолютно нищо.
— Какви са ти намеренията към Джейн, Кал?
— Това засяга само нас двамата.
— Не съвсем. Сега Джейн има семейство, което да се грижи за нея.
— Дяволски си права, че има! Аз съм семейството й.
— Ти не я искаше, така че сега двете с Ани сме нейното семейство. Което означава, че ние се грижим за интересите й.
Джейн беше приковала очи в лицето на майка му и докато гледаше слисаното й, щастливо изражение, Кал си помисли за студения кучи син, който я беше отгледал, и въпреки всичко — пушката, измяната на майка му, дори Кевин Тъкър — се зарадва, че тя най-сетне бе открила свестен родител. Само да не беше открила неговия свестен родител.
Ала изпълнилата го топлина бързо се изпари, когато Лин го измери с онзи свой нетърпящ възражение поглед, който преди двайсет години предвещаваше, че ще му отнеме ключовете на колата.
— Ще уважиш ли брачните обети, които й даде, или все още възнамеряваш да се отървеш от нея, след като детето се роди?
— Не изкарвай нещата така, сякаш съм платил на наемен убиец да й види сметката! — При тези думи той махна с палец към Тъкър. — И може ли да обсъждаме всичко това насаме, без този клоун тук да ни слуша?
— Той остава — намеси се Ани. — Аз го харесвам. Освен това го е грижа за теб, Калвин. Нали така, Кевин?
— Точно така, госпожо Глайд. Наистина ме е грижа. — Тъкър му отправи усмивчица в стил Джак Никълсън, а после се обърна към Лин. — Освен това, ако той не иска Джейн, аз я искам.