Джейн имаше наглостта да се усмихне. Ала майка му открай време беше страшно целенасочена, когато се налагаше.
— Не може да бъде и така, и иначе, Кал. Джейн или е твоя съпруга, или не е. Кое избираш?
Достигнал предела на търпението си, той избухна:
— Добре! Никакъв развод! Ще си останем женени, по дяволите! — Той изгледа свирепо трите жени. — Ето, доволни ли сте най-сетне? А сега бих искал да поговоря със съпругата си!
Майка му потръпна. Ани поклати глава и цъкна с език. Джейн го изгледа с неприкрито презрение и се прибра в къщата, вземайки вестника със себе си.
Вратата против комари се затръшна.
— По дяволите, Бомбардировач. Може би, вместо да гледаш толкова много записи на мачове, би било добре да попрочетеш някоя и друга книга за женската психология.
Знаеше, че здравата е оплескал нещата, но знаеше също така, че бяха отишли твърде далеч. Бяха го унижили публично, направили го бяха за посмешище пред съпругата му. Изгледа ги свирепо, завъртя се и се отдалечи.
На Лин й се плачеше, докато го гледаше как изчезва от погледа й. Ах, този неин упорит син, който някога беше и нейно другарче за игра. Беше й бесен и тя можеше само да се надява, че постъпва правилно и че един ден ще я разбере.
Очакваше Джим да се втурне след него, но вместо това той се приближи до верандата, макар да се обърна не към нея, а към Ани. Познавайки чувствата му към майка й, Лин зачака обичайната му проява на враждебност, ала остана изненадана.
— Госпожо Глайд, искам да ви помоля за разрешение да изведа дъщеря ви на разходка.
Тя усети как дъхът й секва. Джим за първи път идваше в къщата след онази нощ преди две седмици, когато му беше отказала. В последвалите дни знаеше, че е постъпила правилно, ала нощем, когато съпротивителните сили на разума й отслабваха, й се щеше нещата да бяха различни. Никога не бе очаквала, че той е в състояние за втори път да преглътне гордостта си и да изиграе ролята на учтив ухажор.
Ани обаче очевидно не намираше нищо странно в това.
— Не се отдалечавайте от къщата — предупреди го тя.
Едно мускулче върху челюстта му потръпна, но той й кимна сковано.
— Добре тогаз. — Костеливите пръсти на майка й се забиха в кръста на Лин. — Върви, Амбър Лин. Джим те покани както си му е редът. И гледай да си любезна, а не само да се сопваш, както правиш с мен напоследък.
— Да, госпожо. — Лин слезе по стъпалата, обзета от желание да се разсмее, въпреки че очите й се насълзиха.
Ръката на съпруга й се обви около нейната. Той сведе поглед към нея и топлите златисти пръски в лешниковите му очи изведнъж й напомниха колко нежен бе по време на трите й бременности. Когато бе по-дебела от всякога, я целуваше по корема и й казваше, че е най-красивата жена на света. Докато ръката й се сгушваше като малка птичка в голямата му длан, тя си помисли колко бързо бе забравила доброто, спомняйки си единствено лошото.
Той я поведе към пътечката, която свърваше в гората, и въпреки предупреждението на майка й, много скоро се отдалечиха от къщата.
— Хубав ден — каза той. — Малко топличък като за май.
— Да.
— Колко е тихо само.
Лин се учудваше, че продължава да се обръща към нея, сякаш току-що се бяха запознали, но побърза да се присъедини към него в това място, където никой от тях не беше наранявал другия.
— Тихо е, но на мен ми харесва.
— Никога ли не ти става самотно?
— Има много неща за правене.
— Какви?
Той я погледна и Лин беше поразена от настойчивостта на изражението му. Искаше да знае как е прекарала деня! Искаше да я слуша, докато тя говори. С огромна наслада заразказва.
— Всички ставаме рано. Аз обичам да се разхождам в гората по изгрев-слънце, а когато се прибера, снаха ми… — Тя поспря и го погледна с крайчеца на окото си. — Името й е Джейн.
Той се намръщи, но не каза нищо. Навлязоха още по-навътре в гората, където от двете страни на пътеката растяха рододендрони и планински лаври, както и туфи теменужки, нарциси и същински килим от някакво цвете, разцъфнало във виненочервено. Два кучешки дряна празнуваха с бели водопади спасението си от плесените, погубили толкова много от растителните видове в планините на Каролина. Лин вдъхваше дълбоко плътното, влажно ухание на земя, която миришеше на нов живот.
— Докато се върна от разходката си, Джейн вече е готова със закуската — продължи тя. — Майка ми иска бекон и яйца, но Джейн приготвя палачинки от пълнозърнесто брашно или овесена каша с пресни плодове, така че когато вляза в кухнята, обикновено заварвам как Ани се опитва да подхване кавга с нея. Само че Джейн е хитра и се справя с мама по-добре от когото и да било в семейството ми. Когато приключим със закуската, слушам музика, докато почиствам кухнята.