— Каква музика?
Всъщност, той знаеше каква. През годините безброй пъти беше сменял радиото в различните им коли от нейните станции за класическа музика на любимите си кънтри предавания.
— Обичам Моцарт, Вивалди, Шопен, Рахманинов. Снаха ми харесва класически рок. Понякога танцуваме.
— Ти и… Джейн?
— Пристрастила се е към Род Стюарт. — Лин се засмя. — Ако по радиото пуснат негова песен, ме кара да оставя каквото правя и да танцувам с нея. Така е и с някои от по-новите групи — такива, за които дори не си чувал. Понякога просто трябва да танцува. Не мисля, че го е правила кой знае колко, докато е растяла.
— Но тя… чух, че била учен — предпазливо каза той.
— Така е. Но казва, че точно сега иска да отгледа бебето, което расте в нея.
Времето минаваше, докато той осмисляше думите й.
— Звучи ми като необикновена жена.
— Прекрасна е. — А после добави импулсивно: — Искаш ли да дойдеш на вечеря днес, за да я поопознаеш?
— Каниш ли ме? — По лицето му се изписаха едновременно учудване и удоволствие.
— Да. Да, мисля, че те каня.
— Добре тогава. С удоволствие ще дойда.
Известно време се разхождаха, без да говорят. Пътеката се стесни и Лин се отклони от нея, повеждайки го към потока. Като малки бяха идвали тук десетки пъти. Присядаха един до друг на стария дънер, който вече го нямаше, тъй като отдавна беше изгнил, и макар че понякога просто гледаха как водата се лее над покритите с мъх камъни, най-често се натискаха. Кал бе заченат недалеч оттук.
Джим се прокашля и приседна на дънера на един кестен, паднал край брега на потока в някоя отдавна отминала буря.
— Доста беше сурова със сина ми преди малко.
— Знам. — Лин се настани до него, но не чак толкова близо, че да се докосват. — Имам внуче, което да защитавам.
— Разбирам.
Ала тя виждаше, че всъщност изобщо не разбира. Едва преди няколко седмици това би го накарало да й се сопне, но сега изглеждаше по-скоро замислен, отколкото подразнен. Нима бе започнал да й има доверие?
— Помниш ли, когато ти казах, че бракът ми се разпада?
Тялото на Лин се напрегна.
— Помня.
— Аз съм виновен. Просто искам да го знаеш, ако си мислиш да… излизаш с мен.
— Само ти ли си виновен?
— Деветдесет и девет процента. Обвинявах нея за собствените си недостатъци, без дори да си давам сметка, че го правя. — Той подпря длани на коленете си, загледан в бълбукащата вода. — В продължение на години вярвах, че ако не бях принуден да се оженя толкова млад, щях да стана световноизвестен епидемиолог, но едва след като тя ме напусна, си дадох сметка, че съм се заблуждавал. — Той сплете ръце — силните, целебни ръце, които в този окръг посрещаха новия живот и изпращаха онези, които го напускаха. — Никога не бих бил щастлив далеч от тези планини. Харесва ми да бъда провинциален лекар.
Лин беше трогната от дълбоките чувства, които долавяше в гласа му, и си помисли, че той може би най-сетне бе открил онази част от себе си, която беше изгубил.
— Ами последният един процент?
— Какво? — Той завъртя глава.
— Каза, че деветдесет и девет процента от вината е твоя. Ами последният процент?
— Тя не е отговорна дори за това. — Лин не беше сигурна дали не е само номер на светлината, но очите му изглеждаха пълни със състрадание. — Нямаше никакви привилегии на своя страна, докато растеше, а така и не получи кой знае какво формално образование. Казва, че винаги съм я гледал отвисоко заради това и вероятно е права — тя е права за повечето неща — но сега ми се струва, че може да ме е улеснила да го сторя, защото макар да е постигнала повече, отколкото мнозина биха могли да свършат и за два живота, никога не е имала особено високо мнение за себе си.
Лин отвори уста, ала после я затвори, без да каже нищо. Как би могла да отрече нещо, което бе така очевидно вярно.
За миг си позволи да се замисли над това колко далеч беше стигнала в живота си. Видя тежката работа и самодисциплината, които й бяха необходими, за да се превърне в жената, която искаше да бъде. Сякаш от разстояние наблюдаваше себе си и установи, че харесва онова, което вижда. Защо й беше отнело толкова дълго да приеме себе си? Джим беше прав. Как би могла да очаква той да я уважава, когато самата тя не го правеше? За нея това бе много повече от един процент от вината и тя му го каза.