Той сви рамене.
— Май не ми пука особено какви са точните цифри. — Улови ръката, която почиваше върху бедрото й, и прокара палец по неравното ръбче на един от ноктите, а после го плъзна надолу, към венчалната й халка. Не я поглеждаше, а когато заговори, мекият и едновременно с това дрезгав тон на гласа му беше пропит от емоция: — Жена ми е такава част от мен, че е като дъха, който влиза в тялото ми. Толкова много я обичам.
Простичките му, прочувствени слова я разтърсиха и собствените й думи заседнаха в гърлото й.
— Тя е истинска щастливка.
Джим вдигна глава и Лин видя, че в крайчетата на очите му се събира влага. Сълзи. В продължение на трийсет и седем години нито веднъж не бе видяла съпруга си да плаче, нито дори в деня, в който погребаха Чери и Джейми.
— Джим… — Тя се хвърли в обятията му и откри онова познато местенце, което Бог беше създал само за нея от костите, мускулите и плътта на мъжа й. Чувства, които не можеше да изрази, я задавиха и замъглиха ума й, така че следващите й думи, изобщо не бяха онези, които бе възнамерявала да изрече. — Би трябвало да знаеш, че не спя с мъже на първата среща.
— Нима? — Гласът му беше дрезгав.
— Всъщност, започнах да правя секс твърде млада. — Тя се поотдръпна от него и сведе очи към скута си. — Не исках, но го обичах толкова много, че не знаех как да му откажа.
Вдигна поглед, за да види как е приел казаното от нея. Не искаше да хвърля още вина в лицето му, но имаше нужда той да узнае как се бе случило.
В усмивката му се долавяше мъничко печал; палецът му докосна крайчеца на устните й.
— Това успя ли да те отблъсне от секса за цял живот?
— О, не. Бях благословена с прекрасен любовник. Може и да беше мъничко непохватен в началото, но не му отне дълго, докато усвои всички тънкости. — Тя се усмихна.
— Радвам се да го чуя. — Палецът му проследи долната й устна. — Би трябвало да знаеш отсега, че нямам кой знае какъв сексуален опит. Бил съм само с една жена.
— Това е добре.
Джим отметна косата от лицето й.
— Някой казвал ли ти е, че си красива? Доста по-раздърпана от жена ми, ала достатъчно хубава, за да спреш автомобилния трафик и по най-натоварената улица?
Тя се засмя.
— Не бих могла да спра трафика, дори ако имах червена светлина по средата на челото си.
— Толкова разбираш и ти.
Улови ръката й и лекичко я издърпа на крака. Наведе глава и Лин разбра, че се кани да я целуне.
Допирът на устните му беше нежен и познат. Не се приближи повече, така че се докосваха единствено устните им, както и сплетените им ръце. Целувката им бързо изгуби първоначалната си нежност и стана настойчива, изпълнена със страст. Толкова време беше минало и за двамата; толкова неща имаха да си кажат, които не можеха да бъдат изразени с думи. Ала на Лин това ухажване й харесваше и тя искаше още време.
Сякаш го усети, той се отдръпна и я погледна с леко замъглени очи.
— Аз… трябва да се връщам на работа. И така вече закъснявам за следобедните си прегледи. А когато правим любов, не искам да бъде набързо.
Лин усети, че краката й натежават и омекват от желание. Докато се връщаха на пътеката, тя пъхна длан в неговата.
— Когато дойдеш за вечеря, може би ще имаме време да поговорим и да ми разкажеш за работата си.
По лицето му се разля усмивка на неподправено удоволствие.
— Ще ми бъде приятно.
Лин си даде сметка, че не може да си спомни кога за последен път го беше попитала нещо различно от повърхностното: „Как мина денят ти?“. Май и двамата трябваше да се научат да слушат другия.
Усмивката му помръкна и челото му се набръчка.
— Предполагам, че не може да доведа и сина си, когато дойда на вечеря?
Тя се поколеба само за миг, преди да поклати глава.
— Съжалявам. Мама няма да позволи.
— Не си ли достатъчно голяма, за да се оставяш майка ти да те командва?
— Понякога тя си наумява точно как трябва да бъдат нещата. Сега например е решила кой може и кой не може да идва в къщата.
— И синът ми не е добре дошъл?
Лин го погледна нещастно.
— Боя се, че не. Надявам се… скоро. Зависи от него, не от Ани.
Челюстта му отново се обтегна в онази упорита линия, която тя познаваше така добре.