Следобедът се точеше едва-едва. Рок музиката, която ехтеше откъм задния двор, бе доказателство, че там се провежда импровизирано парти, ала Джейн все така не идваше, за да поговори с него. Усети мирис на запалени въглища и чу как Итън извика: „Джин!“. Само веднъж Кевин изскочи иззад ъгъла на къщата, за да улови фризбито, което някой беше хвърлил. Изглежда, всички си изкарваха чудесно, с изключение на него. Чувстваше се като натрапник в собственото си семейство, а те се забавляваха за негова сметка.
Изведнъж се изправи в стола, видял как две фигури се прокрадват в гората на изток от къщата. За миг реши, че Джейн е убедила някого да й помогне да се измъкне пеша, но тъкмо когато се канеше да скочи на крака и да ги последва, разпозна родителите си.
Те спряха близо до един стар ясен, по който той се бе катерил като дете. Баща му притисна майка му до дънера, тя обви ръце около шията му и преди Кал да разбере какво става, вече се целуваха като двама тийнейджъри.
С отчуждението им беше свършено и Кал се усмихна за първи път от дни насам. Ала задоволството му бързо помръкна, когато видя накъде са се насочили ръцете на баща му и си даде сметка, че е на път да опипа майка му!
Потръпвайки, той завъртя стола на другата страна. Имаше неща, които изобщо не искаше да вижда, и това беше начело на списъка.
През следващите няколко часа ту задрямваше, ту се събуждаше между кратките посещения на Кевин и Итън. И двамата очевидно нямаха представа за какво да говорят. В крайна сметка Итън избра политика, а Кевин, както можеше да се очаква, заприказва за футбол. Баща му видимо липсваше, но Кал не си позволи да мисли за това какво биха могли да правят двамата с майка му в този момент. Джейн не се мярна нито веднъж.
Вече се смрачаваше, когато се появи майка му. Беше видимо разчорлена, а червенината по врата й подозрително приличаше на ожулване от брада. В косата й, точно зад едното ухо, имаше парченце изсъхнало листо, допълнително доказателство, че с баща му не бяха отишли в гората, за да берат диви цветя.
Тя сведе поглед към него и челото й се сбърчи тревожно.
— Гладен ли си? Искаш ли да ти донеса нещо за хапване?
— Не се хаби. — Даваше си сметка, че звучи кисело, но имаше чувството, че тя го е предала.
— Бих те поканила вътре, но Ани няма да разреши.
— Имаш предвид, че Джейн не ме иска там.
— Ти я нарани, Кал. Какво очакваш да стори?
— Да дойде тук, за да говорим.
— За да й се разкрещиш, имаш предвид?
Изобщо не искаше да й се кара и тъкмо се канеше да обясни това на майка си, когато видя, че отново е сам. За човек, който се бе опитал да защити родителите си от личния си живот, определено беше забъркал огромна каша.
Нощта се спусна над планината и усещане за провал се загнезди в мислите му. Приведе се напред и отпусна глава в ръцете си. Тя нямаше да излезе. Как бе успял толкова да прецака всичко?
Мрежестата врата изскърца и той вдигна очи. Беше Джейн. Моментално спусна крака на пода и изпъна гръб в стола.
Носеше същите дрехи, с които бе облечена в деня, в който го напусна — кремавата памучна рокля с големи жълто-кафяви копчета отпред. Тази вечер косата й не беше прибрана с шнола и кичурите падаха небрежно около красивото й лице, досущ както изглеждаше, след като се бяха любили.
Тя пъхна ръце в джобовете си.
— Защо го правиш?
Копнееше да я отнесе от верандата, дълбоко в гората, където да я люби, докато и по нейната шия се появят ожулвания от брада, а в косата й — сухи листа.
— Няма да си тръгнеш, Джейн. Не и преди да сме имали шанс да поговорим.
— Имахме предостатъчно възможности и ги пропиляхме до една.
— Искаш да кажеш, че аз имах предостатъчно възможности. Заклевам се, че няма да опропастя и тази.
Той стана и се приближи към нея, при което тя инстинктивно отстъпи назад и се долепи до парапета. Кал се застави да не се мърда повече. Не само на него не му беше приятно да го притискат в ъгъла.
— Обичам те, Джейн.
Ако бе очаквал обяснението му в любов да подкоси коленете й, ужасно се беше заблуждавал. Вместо лицето й да грейне от удоволствие, големите й тъжни очи се разшириха още повече.
— Не ме обичаш, Кал. Не го ли виждаш? Това се е превърнало в поредната игра за теб. Снощи разбра, че си на път да загубиш, ала ти си роден победител и да не спечелиш е недопустимо. Победителите правят всичко, което е необходимо, за да успеят… дори да се наложи да изрекат нещо, което не мислят.