Той я зяпна поразен. Не му вярваше! Как можеше да мисли, че става въпрос за някаква си победа?
— Грешиш. Изобщо не е така. Наистина мисля онова, което казах.
— Може би точно в този момент действително го мислиш, но спомни си първия път, след като ме видя гола. Когато играта свърши, ти изгуби интерес, Кал. Сега се случва съвсем същото. Ако се съглася да се върна при теб, отново ще стане така.
— Не съм изгубил интерес, след като те видях гола! Откъде ти хрумна тази налудничава идея? — Даде си сметка, че вика и от раздразнение му се прииска да закрещи още по-силно. Защо беше толкова невъзможно да общува като нормален човек?
Преглътна мъчително, без да обръща внимание на потта, оросила челото му.
— Обичам те, Джейн, а след като веднъж реша нещо, то е окончателно. По това си приличаме. Накарай кучетата си пазачи да се отдръпнат.
— Те не са моите кучета пазачи, а твоите! — По лицето й се появи вълнение. — Опитах се да ги накарам да си вървят, но те отказват. Наумили са си, че имаш нужда от тях. Ти! Итън ми разказа цял куп сантиментални истории от детството ти, а Кевин ми описа всеки тъчдаун, който си отбелязвал някога, както и тези, които само са ти минали през ума. Сякаш ми пука за това! Баща ти пък си избра академичните ти постижения — последното, за което искам да слушам!
— Обзалагам се, че майка ми не ме е хвалила.
— За известно време се беше съсредоточила върху каузите, които подкрепяш. След това взе да ми обяснява как е играла с теб на дама, но се разплака и се отдалечи, та не съм сигурна какво точно се опитваше да ми каже.
— А Ани? Тя какво каза?
— Че си адско изчадие и без теб ще ми е по-добре.
— Не е вярно.
— Достатъчно близо е до истината.
— Джейн, обичам те. Не искам да си тръгваш.
Лицето й се разкриви от болка.
— Точно в този момент не обичаш мен, а предизвикателството, което представлявам за теб, а това не е нещо, върху което може да се изгради нов живот. — Тя обви ръце около тялото си. — Последните няколко седмици най-сетне избистриха ума ми. Не знам как изобщо съм се заблуждавала, че с теб можем да имаме трайна връзка. Не върви непрекъснато да спорим и да се караме. Теб това сякаш те поддържа жив, но аз се нуждая от съпруг, на когото мога да се опра и след като предизвикателството си отиде.
— При всичкия си велик ум, не разбираш абсолютно нищо! — Господи, отново крещеше. Пое си дълбоко дъх и понижи глас. — Не може ли да рискуваш и да повярваш, че наистина мисля това, което ти казах?
— Не смея да си играя с огъня за нещо толкова важно.
— Чуй ме, Джейн. Не става въпрос за караници и предизвикателства. Обичам те и искам да останем женени до края на живота си.
Тя поклати глава.
Кал усети, че го раздира болка. Разкриваше сърцето си пред нея, но съпругата му не му вярваше. А той не можеше да се сети за абсолютно нищо, с което да я убеди.
Джейн заговори меко:
— Утре си тръгвам, дори ако трябва да повикам полиция, за да изляза оттук. Довиждане, Кал.
И като се обърна, влезе в къщата.
Той притвори очи, заля го вълна от отчаяние. Коленете му се подкосиха, разкъсваше го болка, сякаш току-що му бяха нанесли удар, който щеше да сложи край на кариерата му. Само че Бомбардировача не се отказваше. Никога.
Колкото и да ненавиждаше мисълта да разкрива публично чувствата си, не му оставаше нищо друго, освен да ги изложи пред „семейния съд“. Стисна челюст и я последва вътре.
22
Ани беше приковала очи в телевизора, където даваха клип на Уитни Хюстън, но бе с изключен звук. Родителите му седяха на дивана, сплели ръце и се взираха един в друг, сякаш позираха за някоя от онези реклами за бижута, с щастливо женени двойки на тях. Итън и Кевин бяха донесли два стола от кухнята и играеха карти на разтегателната маса в ъгъла. При появата му всички до един вдигнаха глави. Джейн я нямаше.
Кал се почувства глупаво, ала знаеше, че реакцията му се дължи на гордост — чувство, което не можеше да си позволи точно сега, когато се нуждаеше от подкрепата на целия „отбор“. Положи усилие да се успокои.
— Джейн не ми вярва, че я обичам.
Итън и Кевин го изгледаха над картите си. Челото на майка му се сбърчи.
— Знаеш ли, че тя обича да танцува? Не тукашните кънтри танци, а рокендрол?