Не виждаше как това ще му помогне точно сега.
— Писна ми от цялата тая врява! — Ани удари по облегалката на стола с дистанционното. — Джим Бонър, върви намери Джейни и я накарай да дойде тук! Време е нещата най-после да се оправят, та и аз да се насладя на малко тишина и спокойствие.
— Слушам, госпожо! — Като се усмихна лекичко на жена си, Джим се изправи и тръгна към стаята за гости.
Джейн вдигна поглед от куфара, който стягаше, и видя, че свекърът й е застанал на прага.
— Какво не е наред?
— Трябва да дойдеш в дневната и да говориш с Кал.
— Вече говорих с него и не искам да го правя отново.
— Налага се. Ани нареди.
— Не.
Едната му вежда подскочи.
— Какво каза?
— Казах „не“? — За нещастие, думите й прозвучаха като въпрос, защото този едър мъж, повдигнал вежда срещу нея, й вдъхваше нещо доста подобно на страхопочитание.
— Точно сега аз съм най-близкото подобие на баща, което имаш, и ти казвам да отидеш там!
Слисана, Джейн го видя да махва с ръка към дневната. Не можеше да не сравни властния му, но любящ поглед, с начина, по който я беше гледал собственият й баща — сякаш бе леко отвратен.
— Никакви възражения. Марш!
Мина й през ума да го попита дали ще я накаже да си легне без вечеря, ако откаже да се подчини, но реши, че идеята не е добра.
— Джим, нищо няма да излезе.
Той се приближи и я прегърна окуражително.
— Синът ми трябва да каже онова, за което е дошъл. Заслужава поне това.
Джейн долепи буза до предницата на ризата му.
— Вече го стори на терасата преди няколко минути.
— Очевидно не е довършил. — Отдръпна я лекичко от себе си и я побутна към вратата. — Върви! Аз също идвам.
В дневната Кал изглеждаше по-опасен, отколкото преди малко на терасата, където светлината беше по-слаба. Тук нямаше как да не забележи присвитите му очи и изражението, като на отдавнашен крадец на добитък. Искаше й се да вярва, че другите трима мъже ще й се притекат на помощ, ако съпругът й се самозабрави, но подозираше, че всъщност са на негова страна.
Кал не я погледна, докато тя прекосяваше стаята, за да застане близо до телевизора — възможно най-далеч от мястото му до кухненската врата. Сякаш Джейн беше невидима, той се обърна към останалите в дневната.
— Ето какви са фактите… Обичам Джейн и тя ме обича. Искам да си останем женени и тя също го иска. Всички вие ни пречите.
След това млъкна.
Секундите се изнизваха. Една по една.
— Това ли беше? — попита Итън най-сетне.
Кал кимна.
Кевин наклони глава към нея.
— Ей, Джейн, той твърди, че ние ви пречим. Ако ни нямаше, щеше ли да тръгнеш с него?
— Не.
— Съжалявам, Бомбардировач. Ще трябва да измислиш нещо друго.
Кал го изгледа свирепо.
— Ще се пръждосаш ли оттук? Това въобще не те засяга. Сериозно говоря, Тъкър. Искам да се махнеш. Веднага!
Джейн видя, че Кевин е склонен да му противоречи до известно време и очевидно то беше настъпило. Той понечи да се изправи, ала гласът на Ани го накара да си седне на мястото:
— Малкият е част от това и остава!
Кал се обърна рязко към нея.
— Не е част от семейството!
— Той е бъдещето, Калвин, онуй бъдеще, което ти не искаш да погледнеш.
Думите й го вбесиха. Бръкна в джоба си, извади връзка ключове и ги подхвърли към Кевин, който ги улови, докато се изправяше бавно.
— Съжалявам, госпожо Глайд, но току-що си спомних, че имам ангажимент.
Джейн се втурна към него, видяла най-после изход от цялата тази бъркотия.
— Идвам с теб.
Всички в стаята сякаш застинаха.
— Това — каза Кевин — е страшно лоша идея.
— Седни, Джейн — обади се Джим със строг, бащински тон. — Твърде късно е да хванеш самолет, така че защо просто не изслушаш Кал? Кевин, благодаря ти за загрижеността.
Тъкър кимна, отправи й съчувствена усмивка, хвърли притеснен поглед на Кал и си тръгна.
Тя се отпусна в един стол близо до Ани. Съпругът й пъхна ръце в джобовете си, прокашля се и отново заговори, все така обръщайки се към семейството си, а не към нея:
— Мисли, че искам да бъда с нея, само защото се прави на недостъпна и че след като се справя с това предизвикателство, ще изгубя интерес. Казах й, че не е така, но тя не ми вярва.
— Ти наистина обичаш предизвикателствата — изтъкна Лин.
— Повярвай ми… да живееш с някой, който се опитва да открие Теорията на всичко, е предостатъчно предизвикателство. Имате ли някаква представа какво е да намираш математически формули, надраскани на заглавната страница на вестника си сутрин, или пък върху списъка с покупки, когато единственото, което искаш, е да не забравиш да купиш бира? Или пък върху кутията си с „Лъки Чармс“, още преди да си отворил очи?