— Никога не съм писала върху кутията ти с „Лъки Чармс“! — Джейн скочи от стола.
— Напротив, писа! Направо върху кутията.
— Измисляш си. Измисля си! Признавам, че понякога си драскам, но… — Така и не довърши, припомнила си една сутрин преди няколко седмици, когато единственото, което й се намираше подръка, беше кутия със зърнена закуска. Седна си на мястото и продължи рязко: — Това не е предизвикателство, а просто дразнител.
— За твое сведение, професоре, се е случвало да говоря с теб и в следващия миг, без никакво предупреждение, сякаш те няма. — Той сложи ръце на хълбоците си и се доближи до нея. — Физически стоиш пред мен, но умът ти е в хиперпространството.
Джейн вирна брадичка.
— Дразнител, не предизвикателство.
— Ще я убия! — Скърцайки със зъби, той се отпусна на дивана до родителите си и погледна към брат си. — Виждаш ли с какво си имам работа?
— От друга страна — каза Итън, — гола изглежда страхотно.
— Итън! — Умирайки от срам, Джейн се обърна към Лин. — Не е каквото изглежда. Беше случайност.
Очите на майка му се разшириха.
— Доста необикновена случайност.
— Не се отплесвайте от темата — намеси се Ани. — Лично аз вярвам на Калвин. Ако казва, че те обича, Джейни Бонър, наистина го мисли.
— Аз също му вярвам — рече Лин.
— И аз — добави Джим.
Итън не каза нищо.
Джейн се обърна към него, сякаш беше спасителното й въже. Той я погледна почти извинително.
— Съжалявам, Джейн, но никога не съм имал съмнения по този въпрос.
Беше допуснала да повярва във фантазията, че те са нейното семейство и искат това, което е най-добро за нея, ала сега, когато ножът бе опрял до кокала, кръвната връзка си казваше думата. Не те трябваше да се събуждат всяка сутрин, чудейки се дали това е денят, в който съпругът й ще изгуби интерес към нея.
— Хабите си приказките. — Кал се приведе напред, подпря ръце на коленете си и заговори със суров, равен глас. — Работата е там, че тя е учен, а гениите се нуждаят от доказателства. Това искаш, нали, Джейн? Искаш да ти докажа чувствата си, както ти доказваш уравненията, които драскаш из цялата къща.
— При любовта не става така — изтъкна Лин.
— Тя отказва да го приеме, мамо. Професорката се нуждае от нещо осезаемо, което да сложи в уравненията си. И знаете ли защо? Защото досега никой не я е обичал наистина и тя не вярва, че е възможно да се случи.
Джейн се дръпна назад в стола си, сякаш я беше ударил. Ушите й пищяха, в главата й сякаш изригна огън. Кал скочи на крака.
— Искаш доказателство за това какво изпитвам? Добре, ще ти го дам. — Направи три бързи крачки и се извиси над нея. Без предупреждение я вдигна на ръце и я понесе към вратата.
— Престани, Кал! Пусни ме!
Лин сочи на крака.
— Кал, това не е добра идея.
— Опитах по вашия начин — сопна се той в отговор. — Сега ще опитам по моя.
И като отвори вратата с ритник, я изнесе навън.
— Няма да оправиш нещата със секс — изсъска тя.
Използва гнева си като щит, с който да предпази разбитото си сърце. Защо не разбираше, че с подобни грубиянски методи не може да разреши нещо толкова сложно? Късаше й сърцето и сякаш изобщо не си даваше сметка.
— Някой да е казал нещо за секс? Или така ти се иска?
Джейн направо се давеше от ярост, когато той слезе от верандата и я понесе през двора. Въпреки че никак не беше дребна, той се държеше така, сякаш бе лека като перце. Дишането му си остана нормално, ръцете му не трепнаха, дори когато пое надолу към трите коли, препречващи пътя.
Пусна я на земята пред джипа си, извади няколко връзки ключове от джоба си и хвърли повечето от тях върху капака.
След това я поведе към шевролета на баща си, който блокираше останалите два автомобила.
— Влизай!
— Кал, така само отлагаш неизбежното.
Бутна я вътре и затвори вратата на колата.
Джейн обърна глава към прозореца. Ако не внимаваше, той щеше да сломи съпротивата й и да я убеди да остане. А това би било пагубно. По-добре да понесе болката сега, отколкото да я преживее отново, когато той осъзнае, че е сгрешил.