Искаше да каже, че няма да се изложи. Джейн се зачуди колко ли дълго тази мисъл го беше разяждала отвътре?
— Не изгледите ти за работа са проблемът, Кал. Все още не разбираш. Не мога да понеса любовта ми отново да бъде отхвърлена. Прекалено е болезнено.
Той потръпна.
— Няма подходящи думи, с които да изразя колко съжалявам за това. Беше пристъп на паника. На някои хора им отнема доста повече време, докато пораснат, отколкото на други. Аз съм от първите. — Пресегна се и покри ръката й със своята. — За мен ти си най-важното нещо на света. Знам, че не ми вярваш, но ще ти го докажа.
След това я пусна, за да паркира шевролета пред железарията. После обаче изруга тихичко.
— Затворено е през нощта. Дори не се сетих за това.
— Водиш ме в железарския магазин, за да ми докажеш любовта си?
— Обещах, че скоро ще те изведа да потанцуваме. Рокендрол не кънтри. — Той слезе от колата, отиде да й отвори вратата и й помогна да излезе. — Ела!
Недоумяваща, Джейн го остави да я поведе по уличката между аптеката и железарията. Когато стигнаха до задния вход, Кал натисна бравата, но беше заключено. В следващия миг вече беше изкъртил вратата с ритник.
Алармата начаса писна.
— Кал! Полудя ли?
— Може да се каже. — Стисна ръката й и я издърпа вътре.
— Какво правиш?
Сключил пръсти около китката й като окови, той я затегли покрай градински столове и стенни аплици, право към раздела за бояджийски материали. Алармата продължаваше да вие смущаващо.
— Полицията ще дойде! — възкликна тя.
— Не се бой за ченгетата. С Одел Хатчър сме приятели от години. Тревожи се само дали ще намерим подходящи тапети за кухнята.
— Тапети? Доведе ме тук, за да избираме тапети!
Той я изгледа така, сякаш беше глупава.
— Как иначе да ти докажа чувствата си към теб?
— Но…
— Стигнахме. — Той я настани внимателно върху един от столовете край щанда в отдела за тапети и се залови да разглежда рафтовете, върху които имаше десетки папки с тапетни мостри.
— По дяволите, нямах представа, че ще бъде толкова трудно. — Той зачете етикетите по рафтовете. — Бани. Трапезарии. Винил. Флок. Какво, по дяволите, е флок? Нямат ли нещо със… и аз не знам… коне или нещо такова? Виждаш ли категория „коне“?
— Коне?
За първи път намек за усмивка подръпна крайчето на устните му, сякаш най-сетне започваше да осъзнава колко нелепо е всичко това.
— Би могла да помогнеш малко, вместо само да повтаряш като ехо след мен.
Вой на полицейска сирена се присъедини към алармата и миг по-късно пред магазина изсвистяха автомобилни гуми.
— Ти стой тук — нареди Кал. — Аз ще се погрижа. Всъщност, като се замисля, може би ще е по-добре да се скриеш зад щанда, в случай че Одел е извадил пистолета си.
— Пистолет! Калвин Бонър, кълна се, че когато всичко това свърши, ще…
Заплахата замря върху устните й, когато той я дръпна от стола и я бутна на колене върху килима зад щанда.
— Одел, аз съм! — провикна се след това. — Кал Бонър.
— Махни се оттам, Кал! — отвърна дрезгав глас. — Ограбват магазина. Не ми казвай, че са те взели за заложник!
— Няма никакъв обир. Аз изкъртих вратата, защото трябва да избера тапети. Жена ми също е тук, така че хич и не си помисляй да стреляш с този пистолет, дето си го извадил. Кажи на Харли, че утре ще се разберем за щетите. И ми помогни да изключа проклетата аларма.
На Кал му бяха нужни цели петнайсет минути, както и появата на Харли Крисп, собственика на магазина, преди алармата да бъде изключена и нещата да се оправят. Докато Кал се опитваше да избегне обвинението в проникване с взлом, Джейн се изправи иззад щанда и седна на стола, мъчейки се да разбере защо съпругът й считаше избирането на тапети за доказателство за любовта му към нея. Не виждаше никаква връзка. Беше й се ядосал, задето бе свалила тапетите в кухнята, но какво общо имаше сменянето им с любовта? Според него очевидно съществуваше връзка и ако го помолеше да й обясни логиката си, несъмнено щеше да й отправи един от своите невярващи погледи, които поставяха под съмнение резултатите от всички тестове за интелигентност, които беше положила някога.
Колкото и объркващо да беше всичко това, поне едно й беше ясно. В очите на Кал това среднощно пазаруване доказваше любовта му и това беше достатъчно. Предателска топлина започна да се разлива по тялото й.