— Това е подаръкът за рождения ти ден, Кал.
— От нас за теб.
— Честит рожден ден, приятелю. Постарахме се да ти намерим най-доброто.
Едно последно побутване я запрати към него и тя се удари в мускулестите му гърди. Силна ръка се обви около нея, задържайки я, преди да е паднала, а до носа й достигна слаб мирис на скоч. Джейн опита да се отдръпне, ала той все още не бе решил да я пусне, така че това се оказа невъзможно.
Неочакваната безпомощност я ужаси. Футболистът беше с почти цяла глава по-висок от нея, а по стройното му, тренирано тяло нямаше и грам мазнина. Тя си заповяда да не се мъчи да се освободи, защото знаеше, че усети ли слабостта й, той ще я смаже.
Неканен образ се появи в главата й — голото й тяло под неговото — и Джейн начаса го пропъди.
Замислеше ли се за тази част от плана, никога нямаше да успее да го довърши.
Дланта му се плъзна по ръката й.
— Е, май досега не съм получавал такъв подарък. Вие сте по-пълни с изненади, отколкото елен — с кърлежи.
Звукът на плътния му, южняшки акцент начаса я успокои. Тялото му може да беше като на воин, но си оставаше просто футболист и при това — не особено умен. Мисълта за интелектуалното й превъзходство й вдъхна достатъчно увереност, за да я накара да вдигне поглед към бледите му очи, докато той бавно я пускаше.
— Честит рожден ден, господин Бонър. — Беше възнамерявала да придаде на гласа си страстно звучене, но вместо това се получи някак професорски, сякаш се обръщаше към закъснял за лекция студент.
— Това е Кал — обади се Джуниър. — Съкратено от Калвин, но те съветвам да не го наричаш така, защото го изкарва от нерви, а не препоръчвам на никого да изнервя Бомбардировача. Кал, това е Роуз. Роуз Бъд.
Едната вежда на Кал подскочи.
— Довели сте ми стриптийзьорка?
— И аз така си помислих, обаче не. Тя е проститутка.
За миг по лицето на Бонър пробяга отвращение.
— Е, в такъв случай, много ви благодаря за усилието, но ще трябва да пасувам.
— Не може да го направиш, Кал — възпротиви се Джуниър. — Всички знаем какво ти е мнението за проститутките, обаче Роуз не е някаква обикновена курва, която можеш да забършеш на всеки ъгъл. Изобщо не. Тя е наистина изискана курва. Семейството й е дошло с „Мейфлауър“ или нещо такова. Кажи му, Роуз.
Джейн беше толкова погълната от опитите да преглътне факта, че тя — доктор Джейн Дарлингтън, уважаван физик и жена, която през живота си бе имала един-единствен любовник — току-що беше наречена „курва“, че й трябваше един миг, докато измисли достатъчно надменен отговор.
— Член на рода Бъд е служил при Майлс Стандиш14.
Крис погледна към Мелвин.
— Знам го. Не играеше ли за „Чикаго Беърс“ през осемдесетте?
Приятелят му се изсмя.
— По дяволите, Крис, докато беше в колежа, изобщо ли не си стъпвал в класната стая?
— Играех футбол. Нямах време за такива глупости. Пък и сега не говорим за това, а за факта, че днес е рожденият ден на Бомбардировача. Ние му намираме най-страхотния подарък, който може да се купи с пари, а той иска да пасува!
— Защото е твърде стара — възкликна Уили. — Казах ви да намерим някоя по-млада, обаче вие все повтаряхте как не трябвало да му напомня за Кели. Тя е само на двайсет и четири, Кал. Честна дума.
Просто ей така Джейн изгуби още една година.
— Не може да пасуваш. — Крис пристъпи напред с войнствен поглед в очите. — Това е подаръкът ти за рождения ден. Трябва да я изчу… ъъъ… да я оправиш.
Тя усети как кожата й пламна и тъй като не биваше да я видят да се изчервява, се извърна, преструвайки се, че изучава дневната. Белият килим, сивият диван, стереоуредбата и широкоекранният телевизор бяха скъпи, ала безинтересни. По пода бяха разпръснати разни неща: пластмасова чаша, кофичка от „KFC“, празна кутия от мюсли. Освен че беше селяндур, господин Бонър очевидно беше и мърляч, но тъй като това не се предаваше по наследство, слабо я вълнуваше.
Той прехвърли стика за голф, който държеше, от едната ръка в другата.
— Вижте какво ще ви предложа, момчета. Хората непрекъснато сменят подаръците си. Какво ще кажете да я заменим за една хубава вечеря с пържоли?
Не можеше да го направи! Никога нямаше да намери някой по-подходящ да стане баща на детето й.
— Мамка му, Бомбардировач, тя струва много повече от някаква си вечеря!
Джейн се зачуди колко точно. Джуниър й беше дал пачка пари, които тя, без да ги погледне, бе натъпкала в чантата си, а после я бе мушнала под седалката на колата си. Първото, което щеше да стори утре сутринта, бе да ги дари на фонда за стипендии в колежа.
14
Английски офицер, пристигнал с кораба „Мейфлауър“; военен съветник на първите заселници. — Б.пр.