Кал пресуши алкохола в чашата си.
— Оценявам жеста ви, момчета, но тази вечер май просто не съм в настроение за курви.
И този път думата я удари като сблъскване на молекули. Как смееше да мисли за нея по този начин! Понякога чувствата я предаваха, но не и мозъкът й, и ето че сега той й крещеше да направи нещо. Не можеше да се предаде толкова лесно. Куотърбекът беше идеален и тя трябваше някак да го накара да размисли. Да, физически беше ужасяващ и едва ли беше нежен любовник, но няколко минути по-грубичко отношение нямаше да я убият, пък и нали го бе избрала именно защото беше нейна пълна противоположност.
— О, хайде де, Бомбардировач — обади се Уили. — Тя е секси. Става ми само като я гледам.
— Ами твоя е. — Кал посочи с глава към коридора. — Знаеш къде е спалнята за гости.
— Не!
Всички се обърнаха към нея.
Джейн си помисли за селяндурския му акцент и си напомни, че той бе просто глуповат футболист. Хапчетата й дадоха кураж. Просто трябваше да го надхитри.
— Аз не съм парче месо, което може да си предавате един на друг. Имам ексклузивен договор, според който трябва да упражня занаята си единствено с господин Бонър. — Избягвайки очите му, тя погледна към останалите мъже. — Господа, защо не си тръгнете, така че двамата с него да обсъдим всичко това насаме?
— Ами да, защо не си тръгнем наистина? — каза Мелвин. — Хайде, момчета.
Нямаше нужда да ги подканва. Те се втурнаха към преддверието със странна за размерите им бързина.
В последния миг Мелвин отново се обърна към нея:
— Очакваме да си заслужиш парите, Роуз. Покажи на Бомбардировача на какво си способна, става ли? Всичко, което поиска.
Джейн преглътна мъчително и кимна. Миг по-късно външната врата се хлопна.
Тя и мъжът, когото наричаха Бомбардировача, останаха сами.
3
Джейн гледаше как куотърбекът на „Чикаго Старс“ пълни чашата си от една бутилка на малката масичка. След това я поднесе към устните си, впил в нея пронизващите си светли очи, които изглеждаха така, сякаш биха могли да изпепелят земята.
Трябваше да измисли начин да го съблазни, преди да я е изхвърлил, но какъв? Би могла просто да се съблече, но тъй като тялото й и малките й гърди изобщо не бяха като извадени от списание, това можеше да се окаже най-бързият път към вратата. Пък и не изгаряше от желание да се разсъблече пред напълно непознат мъж, който седеше в ярко осветена стая със стена от прозорци без завеси. В мислите си, когато стигнеше до голата част от всичко това, си беше представяла, че мястото ще е далеч по-тъмно.
— Спокойно можеш да ги последваш, Роузбъд. Вече ти казах, че не се занимавам с проститутки.
Провлаченият му говор подсили решимостта й да направи нещо. С всяка демонстрация на липсата на кой знае какъв ум, коефициентът на интелигентност на нероденото й дете падаше с още няколко пункта.
Опита се да спечели малко време.
— Никога не съм одобрявала стереотипите, които поставят всички членове на която и да било група под един и същи знаменател.
— Не думай.
— Да осъждаш някого единствено въз основа на етническата му група, религията или професията му, е нелогично.
— Така ли? Ами убийците?
— Строго погледнато, те не могат да бъдат сложени в една хомогенна група, така че не е същото. — Наясно бе, че да го въвлече в някаква дискусия, едва ли бе най-добрият начин да го възбуди, но определено в дебатите я биваше далеч повече, отколкото в съблазняването, пък и не можеше да устои на изкушението да докаже правотата си. — Америка е основана на принципите на етническа разнородност и религиозна свобода и въпреки това повечето злини в обществото ни се дължат на слепи предразсъдъци. Не намираш ли, че това е истинска ирония?
— Да не се опитваш да ми кажеш, че патриотичният ми дълг като верен син на Чичо Сам15 е да ти покажа пукнатините на тавана в спалнята си?
Джейн понечи да се усмихне… поне докато по изражението му не разбра, че говори сериозно. При вида на толкова много благословена безмозъчност, коефициентът на интелигентност на нероденото й дете се срина с още няколко пункта.
За миг тя се замисли доколко бе етично да манипулира някой толкова глупав, а на всичкото отгоре и лишен от чувство за хумор, ала нуждата й от онова, което воинското му тяло можеше да й даде, надделя над принципите й.