— Мисионерска поза и такива неща?
Джейн преглътна мъчително.
— Това е настоящият ми специалитет. — Той не изглеждаше особено заинтригуван, макар лицето му да бе толкова безизразно, че беше трудно да се каже със сигурност. — Това или… мисля, че може да имам талант да бъда… ъъъ… партньорът отгоре.
— Е, май току-що преодоля предразсъдъците ми спрямо проститутките.
— Доставчиците на сексуална наслада.
— Все тая. Работата е там, че си малко старичка за мен.
Стара! Тези думи наистина я вбесиха. Той беше на трийсет и шест и въпреки това имаше наглостта да смята жена на двайсет и четири години за стара! Може би беше заради замаяността в главата й, но фактът, че не е на двайсет и четири вече нямаше никакво значение. В случая ставаше въпрос за принципа. Придаде си съчувствено изражение.
— Съжалявам, явно съм разбрала погрешно. Предположих, че си способен да се оправиш с истинска жена.
Каквото и да пиеше, явно му влезе в кривото гърло, защото той се задави.
С чувство на яд Джейн махна към телефона.
— Да позвъня ли в офиса и да ги помоля да изпратят някоя от по-малките? Ако са си написали домашните, би трябвало да са свободни.
Той спря да кашля и й отправи изпепеляващ поглед.
— Ти не си на двайсет и четири. И двамата сме наясно, че не си и с ден по-млада от двайсет и осем. А сега, давай, покажи ми какви трикове за загряване си научила от онези образователни филми. Ако събудиш интереса ми, може и да размисля.
Повече от всичко друго искаше да му каже да върви по дяволите, но нямаше да допусне възмущението й, колкото и оправдано да бе, да я отклони от набелязаната цел. Как би могла да го съблазни? Не беше мислила особено за любовни игри, предполагайки, че той ще се покатери отгоре й, ще свърши каквото има да прави и ще се претърколи настрани, както правеше Крейг.
— Какви игри предпочиташ?
— Носиш ли си сметана?
Джейн усети, че се изчервява.
— Не.
— А белезници?
— Не!
— По дяволите! Е, тогава май няма значение. Отворен съм за всичко. — Той се отпусна в най-мекото кресло в стаята и направи неясен жест в нейна посока. — Отиди ей там, Роузбъд, и… как се викаше… импровизирай. К’вото и да измислиш, сигурно ще ми хареса.
Дали да не му изтанцува някой изкусителен танц? Когато никой не я гледаше, беше доста добра танцьорка, но пред други обикновено бе непохватна и стеснителна. Или пък да изпълни някои от упражненията от курсовете си по аеробика, макар че с огромната й заетост и факта, че предпочитаната й тренировка бяха бързите разходки, тя обикновено си тръгваше преди края на заниманията.
— Защо не пуснеш любимата си музика?
— Нямаш проблем. — Той се изправи и отиде до шкафа с уредбата. — Мисля, че ми се намира нещо по-интелектуално. Обзалагам се, че НСД като теб, си пада по префърцунената музика.
— ДСН.
— Че аз не казах ли същото? — Кал пусна един диск и се върна в креслото си, а стаята се изпълни с бързите ноти на „Полетът на бръмбара“ на Римски-Корсаков. Произведение с толкова динамичен ритъм, че изобщо не отговаряше на представата на Джейн за съблазнителна музика, но пък какво ли разбираше тя?
Изпълни няколко завъртания на раменете, с които загряваха преди тренировка, като се опитваше да изглежда прелъстително, но темпото на музиката не й помагаше особено. Все пак, химикалите, които плуваха в кръвта й, я подгряха. Добави няколко странични разтягания — първо надясно, а после и наляво, за да не си обърка равновесието.
Косата й докосваше бузите, докато тя се движеше по начин, който можеше само да се надява, че е изкусителен, но в погледа на изпепеляващите му очи не виждаше никакви признаци да е обзет от неудържима похот. Помисли си дали да не докосне пръстите на краката си, но не смяташе, че е най-изящното движение. Пък и не можеше да го стори, без да приклекне лекичко. Изведнъж я осени вдъхновение.
„Едно. Две. Три. Мах с единия крак!
Едно. Две. Три. Мах с другия крак!“
Той кръстоса крака и се прозя. Джейн опита с движение сякаш върти обръч. Бомбардировача си погледна часовника. Беше безнадеждно. Тя спря и остави бръмбара да си лети без нея.
— А пък аз вече се бях настроил за по-сериозните подскоци.
— Не танцувам добре, когато ме гледат.
— Май е трябвало да прекараш повечко време с онези образователни филми. Или пък с един-два от старите филми на Джон Траволта. — Той се изправи и отиде да намали музиката. — Мога ли да бъда откровен с теб, Роузбъд?